понеделник, 11 септември 2017 г.

Когато Светът, заплака с Америка...

Тела, парчета и тук и там.
Коричка недоизядена пица.
Деца, викащи dad and mom!
Метал и разкъсана жица.

Стъкла, изпочупени,
хора летящи.
Умове загубени,
секунди броящи.

Последно сбогом
Нежна целувка.
Недоизказани думи,
събрани в милувка.

Адът стоварва се.
Сградите падат.
Някой усмихва се.
Нима идва краят?

Щял съм да бъда
и щял да направя...
Но строга присъда
Пътувам за Рая.

11.09.2001

~Авторско~

Няма коментари:

Публикуване на коментар