All Sorts of Possible - Ревю

Книга: All Sorts of Possible

Автор: Rupert Wallis

Здравейте! Май месец се очертаваше много обещаващ за мен. И наистина мисля че е така, в някои отношения. Успях да завърша първата си сериозна (+300 страници), англоезична книга. Не мисля че я има преведена на български език. Ще оставя оригиналното заглавие – “All Sorts of Possible” макар и да имам няколко теории, как може да се преведе. Ако трябва да я опиша с една дума, ще я определя, като странна.

Беше в рафта с teen-adult литература. (Закупих си я при моето пътешествие до Лондон! ^^) Макар че имаше и драма и мистерия.

Лирическо отклонение: Казват не съдете книгата по корицата, но как такава корица да не ти направи впечатление?

Главният герой е петнадесетгодишният Даниел. Един ден или по-точно нощ живота му се преобръща с главата надолу. (буквално)

След едно пътуване, по време на което се скарва жестоко със своя баща, попада в подземна пещера, от която няма изход. И тогава се проявяват неговите способности (fit). Момчето не помни как не успява да се измъкне от пещерата.

Става герой. Момчето, което оцеля. Но на каква цена? Баща му е в кома и само чудо може да го спаси. А дали способностите на Даниел са чудо или проклятие.

Тук, на сцената се появяват двама други герои.

След като бащата на Дан, няма възможност да се грижи за него, пристига леля му от Америка.  Макар и второстепенен герой, тя има изключителна роля, защото Даниел се нуждае от подкрепа. И двамата са преживяли семейни драми и имат нужда един от друг.

‘Daniel, like I said, we’re family.’

Другият персонаж е Лолсън. Не го харесах още в началото. Но все пак, той разкри на Даниел малко за  способносттите му. Че има и други хора, които могат да правят fit. И че трябват двама за да се установи контакт и да се получи.

И разбира се, не може да минем без големия злодей – Мейсън, гангстер на дребно. (жалко за хубавото име). Та въпросният гад (колко литературно!), се оказа доста търпелив и умен. (То има ли глупави злодеи? Макар и всички да мислят че плановете им са перфектни). Та в началото Мейсън просто искаше едни, негови откраднати пари. Обаче в последствие се оказа, че целта му е малко по-голяма. Трябваха му двама души със способности, за да открие това:

И без друго обърканият Даниел беше поставен пред сложен избор. Да намери на Мейсън втори човек, който да вледее fit и да открие парите му или баща му щеше да умре.

Мейсън отлично владееше Даниел, като го убеждаваше чe ще помогне на баща му.

И така момчето от Кембридж (Да действието се развива там!), реши да се обърне към своя най-добър приятел.

Бенет се оказа страхотен. Подкрепяше Даниел, безусловно и му даваше надежда, когато я губеше. По-зрял, пушеше и пиеше уиски с кола, той нямаше семейни проблеми, но разбираше и помагаше в търсенето на истината.

‘What should I do?’ he shouted.

‘Whatever you think is right,’ said Bennett through the open window.

Роузи се появи след средата на книгата. Тя не беше толкова объркана, колкото Даниел. За нея всички това беше шанс. Да се излекува, Да живее нормално.

Самият Даниел, израсна много. Научи се да разграничава кое е наистина важно. И най-важното да преценява, кога да спре, защото всяко нещо в голямо количество е отрова/ проклятие.

Защото чудесата не се измерват по обем. А по това, колко щастливи ни правят.

И често щастието е просто да обичаш и да бъдеш обичан.
Другото няма значение.

Хареса ми че имаше моменти в които действието се концентрираше върху Бенет, Роузи и другите герои.

Няма да ви издавам кулминацията или края.

В заключение ще кажа, че книгата ми хареса много!

Надявам се да достигне и до българските читатели!

До скоро! :)