“Махит осъзна, че стои в тейкскаланския императорски двор, слуша тейкскаланска поетична надпревара, държи чаша с алкохолна напитка и до нея стои остроумна тейкскаланска приятелка.
Всичко, което жадуваше от петнадесет години. Тук, накуп.”
“Искандр беше по-обигран политикан от нея. И по-мъртъв. Наследницата на имаго-линия би трябвало да се поучи от грешките на предшественика си.”
“По-добре да действа, отколкото да я вцепеняват хилядите променливи възможности. Хора, крачат, дишат и издишат през въздушен шлюз, за да поправят изтънели места по корпуса на станция, без да се замислят за движението на крайниците си, как ги придърпва гравитацията, дали вэтрешните мехове на бели дробове и диафрагма са се издули достатъчно, или не. Трябва да… не мисли. Или за мисли, но и да действа, докато го прави.”
“ – Защото Тейкскалан е огромна гладна твар, а Негово сиятелство Шест посоки не е побъркан, жаден за власт или жесток. Деветнадесет тесли, добрите императори не са чак толкова много. Дори и в поезията.”
“Всички щяха да умрат или… кой знае какво щеше да ги сполети, но все пак си оставаха “ние”. На който ще да е език.”
“Спомен наречена империя” е увлекателен роман за една малка станция, която изпраща своя нов посланик в сърцето на Градът, за да замени мъртвия му предшественик. После, разбира се стават каши, политическите интриги се заплитат, а империята започва да се клати под тежестта от избора на нов император.
5/5 оценка. Заслужава си четенето!
Няма коментари:
Публикуване на коментар