Ами какво да ви кажа. Тоя шоколад го нося от слънчева Италия, за да го дам на любими приятели, и брат ми да го изяде без да ме пита. Адски тъпо. Пиша го тук, понеже знам че четеш С. И много те обичам! ❤️
Имам проблем с тоя сезон. И с часовете, които прекарвам в това да зяпам глупости на телефона. Да, есента не е като от картинките, и все пак можем да пием горещи шоколади до втръсване, преди да затвори всичко, щото слухове... Или да учим по десет рандом думи от речника. По испански. Да си пускаме Нетфликс, по веднъж на седмица, вместо в месеца, да готвим сладки, есенни сладкиши или бисквитки като тикви, защото наближава Хелоуин. И да се мотивираме реално, да излизаме и пишем. Щото есенната депресия е кофти хапче, с послевкус, на зима, която тук сме нямали от години. Но кой знае, можe и да има сняг на Коледа, защото сме мечтатели и има някакви си 75 дена до тогава. Изживейте ги!
(снимка - архив Първи/последен учебен ден в уни)
Няма коментари:
Публикуване на коментар