Me-day, падение -> изправяне // small (big) talk

 

Здравейте, как сте?

Наистина ще се радвам да ми споделите. Понякога това да споделим е най-правилното нещо, защото сме социални животни и имаме нужда едни от други.

Ще ви разкажа кака премина днешния ден, защото наистина беше от тези дни, които хората наричат me-day. Обикновено, когато казвам че имам такъв ден съм го изгубила в гледане на клипчета, но не днес беше по-различно.

Ще започна от факта, че в петък в ранните часове, когато повечето хора спят, бях в емоционална криза. Чувствах се толкова смачкана, толкова недостатъчна. И направих най-рационалното нещо, обадих се на приятел. Който искам да ви кажа, че беше в още по-дълбока дупка от мен. Взаимно си помогнахме, до някакво ниво и изкарах деня на час и половина сън сутринта и после още два часа следобед. Отидох на лекция, защото може би това ми е последната присъствена… кой знае?, после до мола с колежката и вечерта беше за семейството и завърши с топли напитки – да се чете горещ шоколад и чай с приятел, който ме мотивира адски много! (Обичам те, чика!) Наваксах си с епизодите на Игри на Волята и може би съм единствения човек, който се кефи на победата на Мани. Както и да е.

(Безвремие в Неапол)

Събота. Събуждам се след над десет часа сън. Без аларма. Къпя се и после чета книга за пътуване във времето и Франкещайн. После гледам някое друго видео и си талкаме семейно. Чистя ябълки, правя щрудел, който е ужасно вкусен и на фона на Chosen by Maneskin & Wonder by Shawn Mendes. На моменти хвърлям телефона. Който иска ще намери начин да се свържем. Почистване, вечеря и смях с брат ми. Избирам анимация и гледаме заедно, нещо което не сме правили от доста време. След това пиша думи по испански. Следва още музика – Майли Сайръс гърми в ушите ми и сядам да пиша ред вас.

Защото приятели, давайте си ги тези почивки. Правете нещата, които обичате и сте добри в тях – пример, аз обожавам да готвя и това ме разсейва. Повярвайте ми няма ситуация в която някой кекс да е излишен.

Бъдещето е утре, а вчера е минало. Имаме само сегашния момент, какво ще става после зависи от нас, Съдбата и Вселената. Една трета, приятели. Всичко ще си дойде. Когато е писано.

Не позволявайте на някой да ви мачка емоционално. Това не е приятелство. Нито е любов. И, ако игнорът не е решение (както и при мен) – просто кажете ‘Fuck you!’ и бъдете там, където ви обичат и ценят.

Това е.

До скоро!

Обичам ви и благодаря на тези които стигнаха до края на поста.

Не спирайте да блестите!