“Една нощ през самотния Октомври” // Fan story

 

Понякога Джил сънува кошмари.

Въпреки изминалите почти осем години има нощи, когато се събужда обляна в пот и със стичащи се по лицето сълзи. В началото просто прегръщаше Грималкин и четеше книга до идването на изгрева. После просто се сгушваше в мъжа до себе си, който и шепнеше красиви слова и целуваше врата и, докато заспи.

В нощта на 29-ти октомври вещицата се събужда и се надига на лакът. Среща погледа на котката и понечва да отмести тежката завивка и да стане. Но бързите пръсти на Джак улавят китката и това я принуждава да срещне очите му.

- Кошмари? – пита я, макар че отлично знае отговора. Понякога Джил пищи насън и той стои до леглото с часове, докато се отърси от транса на съня.

- Съжалявам че те събудих – отвръща той и е искрена. На Джак му трябва секунда, за да прилепи тялото и до неговото.

- Никога не се извинявай за това, Джил – казва и сериозно. След, което я целува и я изтръгва от спомените.

Годишнината е след две нощи. Осем години след Играта, която щеше да промени познатия им свят. Когато един плъх на име Бубо, размени жезлите им и помогна ритуала да бъде приключен. И порталът затворен. Разбира се Грималкин и Смрък, вярното куче на Джак също имаха огромна роля.

Но в този момент вещицата не може да се концентрира върху нищо друго освен устните на мъжа до нея, които отиват все по надолу.

▓

През следващата нощ Джил изобщо не може да заспи. До късно подрежда шишенцата с отварите, след това и шкафа с билките в кухнята. Джак я дръпва към леглото, а тя му обещава, че ще легне скоро. Само че цялото и тяло трепери и тя не може да си намери място. Грималкин се отърква в краката и и тя най-после сяда на студения под и започва да я милва. От очите и капят едри сълзи и вещицата плаче без глас.

Котката поглежда към кучето и Смрък тихичко отива да събуди Джак. Той безшумно пристъпва и също се настанява на земята и погалва Грималкин. Пръстите му срещат тези на Джил и ги стисва лекичко.

- Всичко е наред. Мина. Вече мина – котката деликатно отстъпва към кучето, а вещицата се отпуска глава на гърдите на Джак.

- Ако не беше размяната, щяхме ние… - той милва гърба и и чертае линии.

- Но не се случи – гласът му е нежен, но и твърд. И двамата знаят, какво щеше да се случи, Завръщането на Старите богове. Но Съдбата беше благосклонна. Изкараха невероятен късмет, да имат тези прекрасни приятели, които да са готови да отидат отвъд, верни до гроб.

След време Джак пренася Джил в леглото и я завива. След, което почесва Смрък зад ушите.

- Благодаря ти, приятелю – казва и кучето му отговаря със същото.

▓

ART CREDIT 

В нощта на Вси Свети Джил е решена да не позволи на кошмарите и спомените да погълнат съзнанието и. Сготвила е превъзходна вечеря, която вече изстива и чака Джак да се прибере.

-  Ухае невероятно! – казва и той, с влизането в апартамента им. Живеят в Дъблин от пет години и двамата са единодушни, че градът е добро място.

Достатъчно далече от Лондон. И достатъчно близо.

Двамата хапват и Джил наблюдава мъжът срещу себе си. В онази нощ, преди осем години двамата си тръгнаха заедно, но се разделиха призори. През следващите три години Джил скитосваше из цяла Британия, докато един облачен ден пристигна в Дъблин. Създаде магазина си, в който продаваше лекове. И в един понеделник камбанката на вратата иззвъня и едно черно куче и собственикът му със спокойни крачки се върнаха в живота и.

- Ще ми трябва метлата ти – споделя Джак и тя се ококорва.

- Метлата ми? – пита и той и дискретно се прокашля.

- Ще отидем на малко пътешествие – казва той и започва да раздига масата.

- Къде? – вещицата също става от креслото си и награбва няколко чинии.

- Изненада. Приятна – добавя и се обръща към Смрък. – ще наглеждате къщата нали?

Кучето кимва, последвано от Грималкин. Джил не е свикнала да се разделя с котката си, но Джак излъчва сигурност и тя се съгласява. Какво път толкова може да се случи в нощта на 31-ви октомври?

Това не е най-добрата идея, мисли си вещицата, докато се носят някъде над ирландските поля. Тя е прегърнала Джак през кръста и усеща вятъра, който духа срещу тях.

- Спускаме се – надвиква го той и метлата се накланя и двамата политат надолу.

Спират в короната на едно буково дърво. Различих долина, а някъде далеч блещукаха светлинки.

- Леприкони – тя се разсмя и метлата се разтресе.

- Гледай – той и посочва русолявото момченце, което излиза на поляното. В ръцете си държи стръкчета трева и изглежда много доволно от себе си.

- Рели – двамата чуват глас и след малко на поляната излиза жена със сламена шапка и дълга бяла рокля. – Време е да се прибираме. Скоро ще излязат вещиците – тя хваща детето за ръката и го повежда към склона.

Джил изтръпва и тупва от метлата, която се е снижила на меката трева. Тя почти излиза на лунната светлина на поляната. Но нещо вътре в сърцето и я спира да се затича след девойката, която сега е красива, млада жена и сина и. 

- Открих ги преди няколко седмици – пояснава Джак. – Знам, че е трудно. И реших, че ще добре да… - той прочиства гърло и накланя глава към нея. - … да я видиш.

Джил хваща дръжката на метлата без да отговаря. Тя я управлява навръщане. Грималкин и Смрък очакват своите господари и котката я поглежда продължително.

- Благодаря, Джак – вещицата му се усмихва широко. Защото това да види Линет, която беше на път да се превърне в жертвоприношие, да има свой живот и бъдеще е най-хубавото нещо след цялата история.

▓

КРАЙ

 

 

Здравейте! Как сте?

Героите са взети от “Една нощ през самотния октомври” от Роджър Зелазни, която обожавам и си я препрочитам всяка година.

Тук съм писала за книгата и можете да прочетете повече!

Препоръчвам ви я!

До скоро, приятели!