За изкуството да (не) плачеш на обществено място..

Здравейте!

Как сте?

Сменям тактиката. Ще направя списък с някои неща, които ми се случиха през последните месеци. Идеята, вдъхновението и смелостта крада от Ел, благодаря ти за тази публикация!!! <3

1. Започнах университет!  Запознах се с нови хора, (с някои от тях си станахме приятели) и осъзнах, че харча ужасно много пари за храна.

2. Имам си гадже. Честно мнение ли? Понякога летиш на крилете на любовта, друг път падаш с главата надолу.

3. Книгите останаха на заден план. Ревютата също.  (И четенията на блога L ) Чета, когато съм в настроение и имам време.

4. Започнах доста често да се карам с нашите. Което не е никак положително, ама…

5. Определено не съм спряла да мечтая. Просто мечтите стават по-големи.

И нямам търпение да дойде лятото и да започна и сама да си изкарвам финанси.

6. Плаках. Много. Не драматизирам Случва ми се често. Не се оплаквам.

Искам да кажа, че е в реда на нещата да си поплакваш понякога. Емоциите трябва да излязат по някакъв начин все пак. Идеята е да не те сметнат за побъркан. ;)

А колкото и клиширано да звучи, след нощта идва ден. И след всяко гадно нещо, се случва нещо хубаво.

Пък и Коледа наближава! (Очаквайте в следващият пост – как да направите прекрасни подаръци на всички познати, като разполагате с 20лв. хд )

+ 7. Писането и рисуването помагат. Музиката също!

Обичам ви!

До скоро!