Здравейте! Как сте?
Не сме се чели от доста време. Липсваше ми…
Почти изпълних списъка си със задачи за днес и преди да се впусна към заслужена почивка искам да си поговорим.
Септември е. Ще дойде и ноември. И декември.
Лятото беше прекрасно. Бих го описала като балансирано. Много емоции – от смях с глас, през пропадане и после издигане. Имаше много любов. И танци. И песни на словенски. И море. И носене на сандали. И прегръдки. И целувки. И пясък. И думи… в главата ми и извън нея.
Есента мирише на тиква, свети в оранжево, което не е по-любимо от розовото.
Работим здраво, със сърце и душа, за да може после да изпитваме чисто щастие, където и да е.
Хората сме сложно устроени. А всъщност просто се нуждаем от любов.
Идеи много. Мисли хвърчащи. Планове, винаги направени. Свят – голям, мечти – без граници.
Не знам и винаги ще се търся. И това е нещо съвсем нормално. Защото само така се развивам.
Какво бих си обещала? Че няма да спра да вярвам. И да крещя, когато чуя любимите си изпълнители.
А сега отивам да се пусна в поредното приключение!
До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар