Момчето с червеното палто

 

Разбира се, че нещата не вървят по план. Защото планът ми изобщо не включва пороен дъжд и разваляне на приятелство. Гримът ми отдавна е размазан, а краката ми са разранени от обувките на висок ток. Паниката се надига в мен и съм на път да се разпадна. И после някой ме блъсва и сядам по дупе на тротоара. Искам да се разкрещя, обаче червено петно се размазва пред очите ми. След няколко секунди то придобива форма. Палто. Което върви в комплект с момче, чиято коса е вързана на сладка опашка. После и звукът се връща. И натрапникът се обръща с лице към мен. Не е красавец, но е хубав по един начин, който просто не мога да обясня.

- Как си? – пита ме и в рамките на няколко мои мигвания вече е на крака и ми подава ръка, за да се изправя.

- Честно ли? – отвръщам, но осъзнавам, че вероятно аз щях да се превърна в петно, ако не ме беше бутнал извън улицата и изливам всичко в три думи. – Замръзнала, изморена и гладна.

- Живея наблизо – казва той и просто тръгвам след него.

Дъждът не спира да вали, но аз следвам момчето с червеното палто пред мен. Може да е всякакъв, но засега поемам риска, че е просто непознат, който ми спаси живота. Прекрасник.

- Банята е вляво – той отключва вратата на апартамента. Вътрешен двор, четвърти етаж, стълби, без асансьор.

Следвам светлината идваща от една самотна крушка, осветяваща в оранжево малък хол с кухненски бокс. Виждам стар диван, който изглежда ужасно удобен и сядам на него, като преди това изритвам обувките си. Червеното палто стои сгънато до мен. Момчето е по черна тениска и ми подава двоен сандвич. Отхапвам голяма хапка. С кашкавал е. Ядем мълчаливо, той седнал на стол до мен. По някое време той отива до другата стая, вероятно спалнята му и се връща с включен лаптоп. Пуска плейлист с песните от тазгодишната Евровизия. Обичам песента на латвийката, толкова е лирична. Не разбирам нищо, но езикът ми звучи почти като френски. Той запява на песента на британеца. Гласът му е леко дрезгав. На песента на естонецът и аз се включвам в пеенето. Любима ми е. На норвежката танцуваме и се смеем с глас. На италианската си поплаквам. Той стои и просто слуша. Имам нужда точно от това. Изслушваме всички песни и дъждът спира. Отиваме в близкото кафе и пием горещ шоколад. После в един бар и играем билярд с приятелите му. Веднага ги харесвам. Истински и спонтанни. Когато слънцето е на път да изгрее той ме оставя до входната врата на жилището ми. Бързам да се кача и запъхтяна го наблюдавам как се отдалечава, докато накрая различавам единствено яркочервена искрица в сивото утро.

край

¡Посвещава се на приятелите в понеделник вечер!

 

До скоро!

~Вичи

П.П. Честит празник!