"Божко и Лошко" – Марта Кишел // Ревю {Очарователна приказка за порастването, доброто и злото}

 

Здравейте! Как сте?

Днес искам да ви разкажа за една малка книжка, която заобичах, още когато видях заглавието и! “БОЖКО И ЛОШКО” е наистина Една фантастична история, която си заслужава да прочетете, дори и да сте вече пораснали деца!

Ще се пренесем в една обитавана къща, която не бихте забелязали на първо време. Там ще се срещнем с Божко, който е почти обикновено момче, което досега се е учело у дома, но е дошъл момента да тръгне на училище и да се запознае с други деца. Ще се запознаем още с Лошко – ангелът пазител на момчето, с очи като синчец.

 

Със странните му вуйчовци, призраците, които участват в театрални постановки, с чудовището под леглото, с мама, която се грижи за тях и с още чудати герои.

Порастването е сложен и дълъг процес. И понякога възрастните не могат да разберат какво се върти в главите на децата. Нуждата да бъдем приети, да бъдем част от група. А всъщност, да си различен, не би трябвало да бъде нещо лошо. Просто е трудно за разбиране и изисква много търпение и подкрепа. И доброта. Скрита във всеки от нас.

 

“ Лошко въздъхна.

- Ама ядосването е неприятно, алелуя – изписука ангелчето и подсмъркна с хремавото си носле. – Всички се карта и викат, и бълбукат… - през стената се чуваше трясък от падащи тенджери. – и изобщо. Каква полза от такова ядосване? Не е ли по-добре да хапнеш една бисквитка? ”

 

Книжката е пълна с невероятни илюстрации, които ни вкарват още по-навътре в историята, която наистина е прекрасна!

Адмирации към изд. ЕМАС за това красиво издание – с дебели корици и лично за мен, много символично и близко. Благодаря! ♥

“ - Странен си, Божко, странен си – отвърна вуйчо Конрад със стоическо спокойствие, навеждайки глава, за да погледне в сините като синчец очи на момчето. – И защо се ядосваш? В това няма нищо лошо. Нито нищо добро. Просто е така. И край. На света щеше нещо да му липса, ако в него живееха единствено обикновени хора. Обикновените хора правят куп обикновени неща, без които нямаше да можем да живеем. Но странните са тези, които се катерят до най-високите планински върхове, летят в Космоса, часове наред гледат звездите. Прекрачват границите между световете… или границите на здравия разум. Или пишат книги. ”

 

До скоро, приятели!