събота, 14 март 2020 г.

Au revoir, Maeten & Hyvästi, Kaisa! ~ Biathlon season 2019/2020 Final



Здравейте! Как сте?
Аз съм добре, тъкмо изгледах повторението на преследването при дамите в биатлона от вчера. Последното състезание от зимните спортове за този сезон и последно за няколко легенди.
2006 година, в Торино тече Зимната Олимпиада. Седемгодишното ми аз, стои пред телевизора и подкрепя женската щафета повтаряйки имената на състезателките ни, макар че едната отдавна да е завършила и да е предала щафетата.
Края на 2013-та вече имам повече от три канала и откривам Eurosport и се влюбвам в зимните спортове, начело със ски скоковете. Тази година там сезонът приключи доста бързо с една квалификация, която пропуснах, но при биатлона, другата ми голяма любов, нямаше как да изпусна последните стартове в преследванията.


Та накратко в мъжкото преследване:  Йоханес Тингенс Бьо тръгна на 21 сек. зад Фуркад и Жаклен. На втора контрола допусна една грешка и французите поведоха. На третата стрелба норвежецът допусна 3 грешки и отиде извън топ 3, докато Кентан Фейон Майе се изкачи в тройката. Ан Пайфер от Германия и няколко норвежци се справяха доста добре.
Мартен, чиито старт беше последен в кариерата му, бягаше за Големият кристален глобус, за който се бореше с Йоханес, но бягаше и за славата, за публиката пред екраните, тази легенда, дала толкова много на този спорт. Първата му победа беше точно тук, преди 10 години на 14ти март 2010 в преследване в Контиолахти.


Четвърта стрелба. Жаклен, стреляше по-бързо, младата надежда на французите, който дели стая с Фуркад, който се учи от него, допусна 3 грешки. Шампионът мина с 2. Ужасен вятър, макар и за кратко, също както при Бьо, който тук мина чисто, а Файон Майе допусна една. И ето Мартен лети към финала. За последна победа! Йоханес трябва да бъде в Топ 4, а почти е изпреварил французите.
Фуркад печели. След 10 години, отново тук.


В един момент французите минават пред Йоханес. Кентан и Еманюел се качват на почетната стълбичка, за най-сладкия подиум, изцяло френски, под знака на края на кариерата на Мартен Фуркан жива легенда който предава щафетата на следващите поколения.


Последен танц, като беше написал по-малкият от братята Бьо, който печели Големият кристален глобус. Жаклен пък взе Малкият кристален глобус в преследването пред съотборника си, който днес взема сребро.


Изключително състезание! С удоволствие виках за французите и съм наистина щастлива, че имах шанса да наблюдавам състезанията на Мартен Фуркад!

А в дамското преследване: Германките Денизе Херман и Франциска Пройс поведоха кервана за последното трасе за сезона в Контиолахти. Лиза Витоци от Германия и Тирил Екоф, която се бореше за Големия кристален глобус летяха, а от 19-то място стартира и Доро Вирер, която нямаше да се откаже.
Витоци се движеше стабилно, но се открои и Жулия Симон от Франция, която най-сетне стреляше прекрасно. Тирил и Вирер се съревноваваха извън топ 5, а французойката летеше към победата.


Кайса Майкарайнен, борбената финландка, за която също това беше последен старт направи прекрасна четвърта стрелба и преследваше Лиза Витоци и Селина Гасперин от Щвейцария, която много харесвам, които се бореха за подиума.

Малко не достигна на великата Кайса да се добере до подиум в последното си състезание, на родна земя, но тя завърши подобаващо на четвъртото място и се сбогува през сълзи, (както и Мартен по-рано) с белият керван и биатлона, който и тя като мен гледала по-време на Олимпийските игри в Торино. Тогава се състезавала полу професионално като ски бегачка и пишела журналистически изследвания и си казала, че биатлона е интересно нещо.


През 2010 във Ванкувар излязла като завършена биатлониска и оттогава впечатляваща кариера!


Симон, спечели състезанието, пред Гасперин и Витоци. Тирил Екоф взима малкият кристален глобус в преследването.


Доро Вирер печели Големият кристален глобус, а аз също с малко сълзи казвам Ciao! на зимните спортове за този сезон!



П.п. Краси Анев, също слага край след този сезон. За мен беше чест да наблюдавам и неговите стартове, емоционален като мен и още помня, онова прекрасно четвърто място и колко се радвах тогава!






Няма коментари:

Публикуване на коментар