Здравейте!
Това няма да е точно ревю на
самата книга, а нещо, като съвет/послание към вас. Та последното ми ревю: http://vichismagicplaceinthebigamazingworld.blogspot.bg/2017/08/blog-post_8.html
Не пожъна очаквания успех,
въпреки че доста се постарах, но не ми пука!Понеделникът беше горещ,
следващите дни включая и днес е по-прохладно. Носът ми е запушен, гърлото ме
боли и летните ми планове си остават само планове през тази седмица… Но пък прочетох една книга, за която не съжалявам! :)
“Тюленовият остров” от Кати
Касиди трябваше да е леко и отпускащо лятно четиво (нищо че действието в
книгата, да не се развива през лятото). Наистина се чете бързо, но има
засегнати доста сериозни теми, като тормоза в училище, самонараняването.
Действието се развива и протича през погледа на дванадесет годишната Хана, в
тихо шотландско градче. Има си шантава най-добра приятелка на име Джоуи и по-голям
брат, който я харесва. Когато семейството на Джоуи взема тринадесет годишният
Пол, за да живее с тях всичко върви чудесно. Хана, Джоуи, Кит и Пол. Малко ми
напомнят на Каденс, Мирън, Джони и Гат. Но нищо не е толкова розово, като си
мисли читателя.
Децата винаги подражават на
някого. И изолират различните. А пол е различен. Той обича да рисува, тих е и
не отвръща на ударите. Това го прави враг в лицето на почти всички. Омразата и жестокостта,
с които си служат 12-13 годините деца е ужасяваща.
Въпросът е че, когато имаме
проблеми, трябва да ги споделяме! ЗАЩОТО НЕ СМЕ САМИ! Винаги има някой, който ще
ни защити – родител, брат или сестра, Семейство. Тормозът в училище може да
бъде нещо кошмарно, но това не значи, че трябва да се позволява да съществува!
“Тюленовият остров” – е красива
история, с горчив при вкус за порастването и за изкуството!
Пазете по-слабите и не съдете
човек, без да знаете историята му!
Няма коментари:
Публикуване на коментар