"Игра на сродни души" // Авторско

Купите винаги са били моя първи избор. А сега са мое проклятие, защото съм единствената останала тук.

Бялата ми къса рокля блести на флуоресцентната светлина в клуба, докато обикалям и оглеждам.

Спатиите са шумни и забавни. Шегите им оставят малки, кръгли дупчици от изгорено по фината материя на полата. Раменете ми са голи, а дъхът ми излиза като пара. Температурата пада до петнадесет градуса.

Карите са високомерни и погледа им вледенява. Огромното хале вече е пълно с живи ледени фигури. Би било поетично, ако не се борех за собствения си живот.

Събудих се на входа и знаех, че просто трябва да вляза и открия Жокера. Чието отражение се крие по ръбовете на всяко огледало, в което не срещам сянката си.

Пиките сякаш левитират, когато се движат. Красиви са, изящни и смъртоносни.

Разбира се, че си шибана Пика. И този път не успявам да устоя на привличането.

Ръцете ти обгръщат тялото ми, но вместо студ или жар, докосването сякаш изостря сетивата ми и ме кара да се събудя.

– Какво търсиш, Любов? – гласът ти е кадифе, а очите ти са земна пропаст.

Целувката ми е вик за помощ, пълна със съмнения и желания. Отвръщаш ми със страст и нежност. Ръцете ти шарят под воалите, а моите пръсти дърпат черното кадифе, с което си облечен.

Краката ми потъват в пръст и усещам, че не мога да помръдна стъпалата си.

Една сълза се отронва от очите ми. Колкото и ми харесва тук, трябва да намеря начин да се върна в моя свят. Където ме очаква истинската ми любов.

Впрягам цялата си енергия и желание и успявам да извадя краката си. Целите са в бодли, на които не обръщам внимание и просто ги увивам, около кръста ти. Сега и двамата сме във въздуха.

Продължавам да плача, защото твоите очи са всъщност неговите. С цвят на шоколад, като на момчето, заради което оставих всичко познато и смених държави. Галя лицето ти и измивам прясна кръв.

Явно и Пиките не са защитени в този маскарад.

Припомням си късните вечери, в онази стая, която обитаваме. Любовта ни е толкова чиста, въпреки езиковата бариера, въпреки разликата в годините и културите.

Отварям рязко очи и ахвам. Червеното се е смесило със мастилено синьо, а Жокера умира в ръцете ми.

Поемам си рязко дъх и подтискам писъка. Старата нощна лампа огрява нашия дом, пълен с общи кашони с дрехи и вещи.
–  Любов, добре ли си? – сега ръцете, обгръщащи тялото ми не са на блафираща Пика, а принадлежат на рошаво, къдраво момче, което ме гледа с обожание.

– Всичко е наред, amore – отвръщам целувайки го и дърпайки го отново под завивките.

Прибирам една къдрица и целувам врата му нежно и бавно.

– Уф, имам още от грима – казва той, докато облизвам последните капки кралско синя боя от кожата му.

– Изглеждаше адски секси – отговарям и това го разсмива. 

– Аз съм нищо без моята кралица! – не мога да не отвърна на смеха му със своя.

Защото в този откачен сън бях Дама Купа.