Влюбвам се. Внезапно, рязко и мощно. Сърцето ми се чупи два пъти на малки парченца през тези три години. Нужен ми е един поглед. Всъщност аз не свалям очи от теб. Когато си на сцената. В сънищата ми. В мечтите ми.
Миналият август си бях събрах живота в десет килограмов куфар. Само лаптопа ми беше вкъщи. Бягах всеки месец, за да дишам по-свободно. И днес не ми трябва куфар. Само паспортът в ръката ми.
Имам кръш по теб. Не, обичам те. В главата ми е хаос. В къщата ми. В плановете ми. Чувам гласа ти, виждам усмивката ти и си казвам: “Вселено, какъв е този урок по любов?”
Няма коментари:
Публикуване на коментар