Май че накрая остават спомените. Когато сме се смяли с глас. Взели сме наглед безумно решение и се е получило – по някакъв начин. Пътували сме, направили сме си снимки, които ще намерим след години и гледаме с умиление. Всичко ще бъде наред. И това е вярно. Просто трябва да вярваме достатъчно. Да приемаме възможностите и да не съжаляваме за миналото, нали?
Ще започна отначало.
Музика. Бас. И глас, който потрепва. Гали душата и сърцето заздравява.
Усмивки и гласови съобщения по всяко време. Ден и нощ. Въртележка и шанс!
Януари, благодаря за уроците!
Здравей, февруари!
Няма коментари:
Публикуване на коментар