Обещавам ти!

        

         Прилича на списък за пазаруване. Хартията е леко пожълтяла, на писаното набързо с молив все още се разчита. 

портокали – килограм

яйца – шест броя

два домата

една чеснова багета

питки за лаваш

Ако не се обръща внимание на праха, наслоил се по хоризонталните повърхности, апартаментът не изглежда изоставен.

Но, ако някой се вгледа продължително през мръсните прозорци ще долови нещо неестествено да витае във въздуха.

Беше добро момиче!

Така ще казват, неколцината, които си я спомнят. И откъде биха могли да знаят? Не е въпрос на принципи или на възпитание. А на любов. Силна, истинска, последната. 

Защото, давам душата си на дявола, за да съм до него вечно!

Мрак. Почти непрогледен. Нощ. И гробище.

Надгробната плоча блести до съвършенство. Там почива той. Гласът му беше ангелски. Всички го обичаха. Отиде си твърде рано. Каква проклетница е Смъртта.

Гарваните грачат. Не, че тя е способна да ги чуе. Някога се страхуваше от тях. После започна да се страхува за него. Трепереше като лист, всеки път, когато той се отделяше от нея, дори и за малко.

Моя любима

Така я наричаше. И тя изживя най-прекрасните си години с него. Преди Краят да настъпи. Земната и обвивка се спаружи, макар че живя до деветдесет. Душата и завинаги остана на двадесет и четири. Дявола, често я привикваше при себе си и и шепнеше ласкаво.

Къде е твоето красиво момче?

Ти ми го отне! 

О, мила моя, моя любима, безсилен съм и аз пред нейната воля…

Лъжи. Лъжи и празни обещания. Защото той угасна в ръцете и. И тя не беше способна да направи нищо, освен да го обича. Както си и беше пожелала. 

Винаги ще те обичам!

О, деца, внимавайте какво си пожелавате! Защото току виж се сбъднало…