Тя стои в поле пълно с полски цветя. Далеч от всичко познато е. Слънцето огрява лицето и и лъчите галят кожата и. Очите и са затворени, а мислите и се реят някъде в простора.
Макове, маргаритки и синчец.
Червено, жълто, синьо. Основните цветове, с които рисува. Ако ги смеси заедно ще получи черно, като небето нощем. Използва бялото пестеливо. Последната и тубичка е наполовина.
Наполовина пълна. Или наполовина празна.
Селото е само на няколко километра. Но тя знае, че слезе ли по склона, никога няма да се върне тук…
Отваря очи и примигва.
Зеленина. Навсякъде!
Полета, докъдето погледа ти стига.
Момичето се усмихва на надгробния камък.
Гледката щеше да ти хареса. Прошепва му с обич, която не изпитва. Отнел и е достатъчно.
Но поне има своите бои и всичките цветя в полето.
И цял живот за живеене!
Няма коментари:
Публикуване на коментар