"Любов & Музика" – story/fanfic

 

Част 1 – Тина

Малкият ми брат е част от успешна музикална група, а аз имам успешна връзка.

Поне така твърдя пред себе си. За пореден път оглеждам дрехите в гардероба си и не мога да си избера какво да избера за първата вечер от двудневния концерт. ТикКърбБеси ще свирят в бара, където започна кариерата им. Или поне, където беше участието им преди брат ми просто да се качи на сцената и да забие няколко парчета с тогавашното дуо.

Останалото е история.

Щастлива съм. Тик го заслужава. Винаги съм се стараела да не му липсва нищо, въпреки че родителите ни работят в две различни държави и де връщат в най-доброя случай за Коледа. И то не за една и съща Коледа. Обичам малкото си братче, което тази година ще навърши деветнадесет и свири, заобиколен от читави хора. Защото на Кърб и Беси определено може да се разчита. Но не и в моя случай.

Избирам риза на каре, която покрива синините пи ръцете ми. Все пак тениската с логото на групата се вижда отпред. Сресвам косата си и се опитвам да позная кое е момичето в огледалото. Защото определено не съм аз. Минало е време преди да се огледам обстойно, но последния път очите ми не бяха толкова зачервени, а главата ми - наведена. Изправям се и вдишвам дълбоко няколко пъти. След това си слагам още малко коректор и спирам звука на телефона си. Предстоят две вечери, които са сбъдната мечта за Тик. Два поредни концерти. И смятам да се забавлявам.

Докато пътувам към клуба си прехвърлям събитията от изминалите месеци. Кога беше момента, когато забелязах червените флагове във връзката ни с Джон? Той винаги е бил по-ектроверният и по-експресивният. В повечето случаи той е вземал решенията, кой филм да гледаме или къде да отидем. Освен, когато става въпрос групата. Не съм пропускала концерт, от онази първа вечер, когато Тик се качи на сцената и заби на подадената му китара. За рожденият му ден му подарих негова. Нека поне един от нас да сбъдва мечтите си. Моите останаха на заден план, когато родителите ни се разделиха. Бях на шестнадесет. Започнах почасова работа в едно кафене. Не бях на договор и ми плащаха много по-малко, спрямо работата, която вършех.  Когато навърших пълнолетие започнах да работя в един денонощен магазин за хранителни стоки в центъра. Не записах университет, колкото и да ми се искаше да се развивам в по-творческа насока… Запознах се с Джон в магазина. Той дойде и си купи каса бира и няколко бутилки водка. Разсмя ме и ми остави телефонният си номер на касовия бон. Не му се обадих. А, той се превърна в редовен клиент. Десет поредни вечери идваше да пазари и накрая приех поканата му да излезем. Отидохме в шикозен ресторант и той се държеше наистина мило. С времето започнах да виждам и другата му страна. На моменти избухваше яростно. Не много често, но се свивах всеки пък, когато ставах свидетел на тези случки. В един момент се оказах в центъра на събитията. И Джон ме блъсна в една стена. Не се извини и просто излезе от стаята. Тази вечер се повтаряше през последните пет месеца. Не ме беше удрял реално, но не беше приятно…

Очите ми привикват с приглушената светлина в клуба. Поръчвам си кола от бара и чакам момчетата да се появят. Малко по малко залата се пълни. И чувам викове и ръкопляскания, когато Кърб влиза в клуба. Той подписва няколко тениски и се шегува с феновете. Той не харесва тази дума, според него те са по-скоро близки познати, защото без тях нямаше да има група. Беси ми се усмихва от пред сцената и обгръща приятелката си с ръка. Те са заедно от доста време и са ужасно сладки. Усещам топла прегръдка и вдишвам в косата на Тик. Любимият ми ментов шампоан.

- Готов ли си? – питам го и го стисвам за кураж.

- Да – отвръща ми и съм сигурна, че чувам тупкащото му сърце. – А ти?

- Разбира се! Ще бъде страхотно! – разрошвам косата му, която стига почти до раменете му и въпреки това стърчи, колкото и гел да и слага. Прилича на таралежче. А с китарата е толкова добър.

Концертът е прекрасен. Стоя на втори ред, почти пред сцената и пея с цяло гърло. Около мен скачат хора и усещам еуфория от музиката.

После някой стисва рамото ми. Джон. Изглежда раздразнен и след края на текущата песен ме издърпва към изхода. Вдига ми скандал, защото не съм му вдигала. Сякаш не знае къде съм! Казвам му го и той ме стисва за рамото и ме притиска към стената. Притварям очи, защото ме боли и изскимтявам. Но той не ме пуска. Виждам че вдига юмрук и тогава чувам познат глас.

- Всичко наред ли е?

 

Част 2 – Тик

Да свириш в група е сложно, но да имаш сестра е още по-сложно. Това си мисля, докато чувам плана на момчетата за лятото. Концерти по морето, на почти всеки плаж, за който мога да се сетя. За да промотираме новият албум, който очевидно е готов. Което е страхотна новина, постарахме се доста – от есента насам работим по шест нови песни.

Но да оставя Тина сама за толкова дълго време в града, просто не ми се струва правилно. Никога не сме се разделяли за повече от седмица. Имаме четири години разлика, но тя никога не ни е пречела да си бъдем близки. Още, когато нашите се разделиха, тя не спря да е до мен. Или, когато момчетата ми предложиха да се присъединя към групата, два месеца след участието, когато Тина ме бутна на сцената и изсвирих акордите на почти цялата си любима песен. И тя ми взе китарата, месец след това. Макар че спестяваше пари за следването си. Което така и не започна, защото се превърна в родител на пълен работен ден. Защото това да изпращаш пари за храна и да се чуваш веднъж на две седмици с децата ти, не те прави родител. И пак сестра ми ме научи да не мразя нашите. Просто обстоятелства. И без това семейството ни не вървеше и даже се пооправи след развода. По празниците е по-гадно, но пък през последните две години с Кърб и Беси празнуваме заедно. Те станаха мои братя. И с Тина отново си изградихме семейство.

- Ще се върнем в началото на септември и ще можеш да си почнеш университета, нормално – казва Кърб, който е готов да ми помогне с документите и всичко.

Стига само да си избера специалност. Беси, също е готов да ми удари рамо, но май засега съм по склонен да запиша в университета, в който учи Кърб.

- Значи, заминаваме в понеделник – Беси гледа графика и пише някакви бележки.

Той винаги е страшно организиран за тези неща. Кърб е лицето на групата – той урежда социалните въпроси, а аз съм талисманът на групата. Може би, защото съм най-малкият. Макар че, според Тина е, защото пробивът дойде, след моето включване. Ох, Тина. Трябва да говоря с нея. Снощи не успях, защото набързо си тръгна с Джон след участието. А, днес вече беше заминала за работа.

Втората вечер има повече хора, от първата. Въпреки, че е неделя. Раздаваме се на 101%. Тина и Джон изчезват някъде след първата песен от новия албум и не се връщат. Ядосвам и се. Но пък Сиси е там през цялото време. Гушва ме силно и двамата оставяме за няколко игри на билярд след края на участието. Тя пие сладък коктейл, а аз сайдер и поти се задавям, когато ми казва, че родителите и са я пуснали да дойде на нашето лятно турне. Поне през целия месец юли. Обичам я! Ако музиката е първата ми любов, Сиси определено е втората. А, Тина… не искам да мисля за Тина.

Хващам Сиси за ръка и бягаме към трамвая. Пускаме си анимационен филм и заспиваме прегърнати.

По-късно тя ме събужда, защото някой упорито чука на вратата. Чудя се дали не съм си оставил ключовете вътре, изобщо не ми се разговоря с Тина. Но, когато отварям на прага стои Беси. Сакът му е преметнат през рамо, а палките за барабаните са ръцете му.

- Трябва да ми помогнете за нещо – казва и нахълтва в апартамента.

 

 

Част 3 – Кърб

Музиката е любов, а любовта е музика. Защо тогава звуча фалшиво?

- Братле – Беси влиза в стаята за записи. – Не беше зле, но не беше и добре. Какво ти става днес?

Иска ми се да мога да му обясня, но решавам просто да се прибера и да дремна преди втория ни концерт. Защото след случката вчера в коридора не съм мигнал цялата нощ. Видях Джон, който беше притиснал Тина и изобщо не изглеждаше като нещо невинно, направено от любов.

- Всичко наред ли е? – попитах и тя ми отговори, че просто са имали лек спор. Джон ми кимна и си тръгна се изниза с бърза крачка.

Исках да разпитам Тина или поне да я изпратя до тях, но тя отказа и двете и продължаваше да ме увещава, че това е просто игра. Да бе. Разбира се, че не спорих с нея, плюс че трябваше да се върна на сцената. Истината е проста - от ужасно много време съм влюбен в нея. Още, когато се появиха двамата – Тик и Тина. Басистът на групата ни и сестра му, която ни подкрепя на всяко участие, слуша суровите ни песни и глупавите им текстове.

Тази нощ аз давам всичко и пея за нея и не свалям очи от нейните. Концертът е повече от успешен. В един момент, обаче тя и приятелят и, който определено не харесвам изчезват. И не мога просто да се махна от сцената, особено, когато тепърва сме подхванали новия албум. Песните най-накрая свършват и идва ред на феновете. Тази дума не ми е любима, но този път наистина ги чувствам като такива. Автографи, снимки и усмивки. Когато цялата лудница свършва, виждам че Тик и Сиси са вече пред масата за билярд, а Беси и Кейли си шепнат нещо в едни ъгъл.

Използвам момента да се изнеса. Не мога да стоя дълго пред женската тоалетна, затова просто излизам навън и, за да запаля цигара. Влизам в една задънена уличка, опитвайки се да си подредя мислите. Чувам някакъв звук и осъзнавам, че не съм сам. Цигарата изпада от устата ми и се радвам, че не е запалена. Защото един пожар ми е достатъчен.

Навън има пълнолуние. Луната свети като огромна лампа и светлината се просмуква през пуснатите щори. Отдава съм спрял да мисля логично и в момента действам първосигнално. Сърцето ми се къса и знам, че никога няма да си простя, че не успях да предпазя момичето, което обичам. Но въпреки това виждам само един изход от ситуацията. Тина спи в леглото ми. Сълзите и, които плаче насън се смесват с капчиците кръв, засъхнали по красивото и лице. Тя се разпадна в ръцете ми, в онази уличка и аз бях готов да убия Джон. Не можех да я оставя в това състояние сама. Затова просто и дадох суичара си, метнахме се в първото такси и почти на ръце я пренесах по стълбите до вкъщи. Тя отказа да се изкъпе и просто плака, докато не заспа. Усещам че треперя и изтървам телефона си два пъти преди да успея да набера номера на Беси.

- МАМКА МУ, КОПЕЛЕТО Я Е ПРЕБИЛО- - млъквам защото Тина се размърдва. Завивам я с едно одеало и се премествам в кухнята.

Беси ми задава някакви въпроси и пристига след десет минути на вратата ми. Заедно с Кейли. И логично, мой ред е да се разпадна.

 

Част 4 – Беси

Обичам музиката, но повече обичам нея. С Кейли играем на карти, когато телефонът ми иззвънява.

- Аз ще вдигна, бебчо! –  тя взема устройството и го доближава до ухото си.

Нямам проблем приятелката ми да си говори с Тик или с Кърб. Никога не съм я ревнувал. Имаме си пълно доверие и сме заедно още от преди да съществува ТикКърбБеси. Определено името не е най-оригиналното. Но пък звучи добре.

Скачам от стола, когато чувам пискливият, нисък вик на Кърб от телефона. Виждал съм го точно веднъж да плаче, когато си счупи крака преди година и нещо на едно участие.

Този е вторият и с Кейли веднага потегляме към апартамента му. Не мога веднага да проумея случилото се, особено, когато Кърб изрично ми забранява да доближавам спалнята му, където се намира Тина. Иска ми се това да е някаква шега и примерно двамата най-сетне да са си признали, че се харесват. Обаче, не е. Най-сетне успявам да убедя Кърб да не се бие с Джон. Не само, защото е с глава над него. Тина е първият ни приоритет.

Кейли остава с Кърб, за да може на сутринта да я заведат в кризистен център. Аз трябва да се оправя с Тик. И тримата се съгласяваме, че за момента той определено не трябва да знае за тази ситуация. Защото Тина няма да е в състояние да се грижи за него. Затова ние ще поемем тази функция. Да живее музиката. Трябва да го разсея.

Стигам до дома на Тина и Тик и звъня, а после и да чукам по вратата. Талисманът на групата изглежда раздразнен, но не му давам възможност да каже каквото и да е.

-Трябва да ми помогнете за нещо – виждам и Сиси да се подава зад него и идеята ми се избистря. – На първи август смятам да предложа брак на Кейли. Трябва ми помощ за организацията.

В останалите часове до тръгването ни репетираме речта ми, която съчинявам на момента. Получавам съобщение от Кейли, че са завели Тина успешно в центъра и ще ни чакат на сборния пункт за пътуването. Тя дори е успяла да напише съобщение на Тик, че с Джон заминават на почивка, която е била изненада. Лъжа, разбира се. Но е по-добре от истината в този случай. Боже, толкова я обичам! Нямам търпение да и предложа да прекараме живота си заедно. Пътуването минава в мълчание и всички си отспиваме във влака. Вечерта свирим и отново доказваме, че музиката е огромна сила. Малко по-слаба от любовта.

 

Част 5 – Всички заедно

 

Тина

Имам четиридесет и осем часа преди да се върна в центъра. Разбира се, хващам автобус за морето. Трябва да нагушкам един човек, да благодаря на други двама и да се запозная с трети.

Тик ми изглежда толкова пораснал! Определено вече е по-висок от мен. Прекрасен е! Всички са прекрасни и нямам търпение да ги чуя отново на живо. Не искам брат ми да се чувства виновен за станалото. Разказвам му спокойно, без да се разплача. За това, че накарах Кърб да ми обещае, че няма да търси сметка на Джон. Защото не искам да пострада. За това, че няма да повдигам обвинение, не от страх, а защото искам тази ситуация да си остане минало. Затова, че вече съм по-добре. И, че няма да се влюбвам в сладки думи. На доверие...

Намирам Кърб с очи и се заемам да изпълня решението си. Нека да започнем начисто.

 

Тик

Не вярвам на очите си, когато Тина се мята на врата ми. Изглежда отслабнала, но почти ме задушава в прегръдка. После сядаме край лагерният огън и тя ми разказва приказка. Която се оказва съвсем реална.

Слушам я, без да я прекъсвам, макар че имам купища въпроси и съм бесен на момчетата. Трябваше да ми кажат… И все пак, разбирам. Сиси сяда до мен и докосва леко ръката ми. И тя не е знаела. Но е тук, до мен…

 

Кърб

Слушам гадната история и стискам ръце в юмруци. И ето, че тя пуска брат си и погледите ни се срещат.

- Здрасти, приятно ми е, Хриси! – казва, когато е на няколко крачки от мен.

Примигвам объркано. Искам да и кажа толкова много неща. Че ми липква, че съжалявам, че я обичам. Но тя не ми дава възможност. Времето е спряло, а устните ни танцуват в общ ритъм.

 

Беси

Кейли и Сиси изпискват щастливо, когато най-големият фен на групата целува нашия вокал и после ни намигва. Усмихвам се и си казвам, че няма по-добър момент от този.

Падам на колене и по-малкото момиче ръкомаха съм басиста ни, който съумява да включи камерата си и да я насочи съм нас:

- Бебче, ще ме направиш ли най-щастливият барабанист, ако се съгласиш да ме търпиш да свиря цял живот за теб?

 

КРАЙ

 

Благодаря, че ме четете! <3
Прилика с действителни лица е случайна, но определено мога да кажа, че имам вдъхновение за тази история.

 

До скоро!