Те отплаваха към залеза и
никога не се върнаха…
Звучи
красиво нали?
За
съжаление, нещата не се случиха точно така. ;)
Започнаха
с търсене на къси панталони. Октомври е. Дори и в рая на магазините, т. е. Молът
не успях да намеря подходящи. Но си набавим топъл суичър. А вън вече валеше. Представях
си бурните вълни и как няма да ни пуснат на каяците и почти се бях отказала. Но
аз и за пейнтбола си мислех, че няма да ми хареса...
В
момента, когато едната сладурка ме прегърна в автобуса, бях сигурна, че
ще си изкарам прекрасно. Последва среща с останалите пътешественици и се
отправихме към мястото.
Обличането
на неопрен е интересен процес, също и качването и от плаването с каяка. А после
започна същинската част - гребането! Отне ми доста време докато схвана как
точно става, като загребване с лъжица, но наобратно. :D
Когато
стигнахме до скалистия плаж и погледнахме небето и морето, прииска ми се да
остана там, далеч от всичко, само с хората до мен.
Връщането беше изморително, понеже повечето се бяхме изкъпали с неопрените, но това да си намериш темпото и ритъма на гребане и да знаеш, че се движиш е удовлетворяващо.
А, когато спирахме да се изчакваме, тогава беше истинската магия.
Морето, каякът, ние в него, залезът и облаците.
Един
от най-красивите спомени, който ще ми остане в сърцето. Свободата,
удовлетворението и усмивките.
Когато
достигнахме до брега, прибрахме каяците, облякохме топлите дрехи и потеглихме.
Последва споделено готвене, спагети, торта и белот.
Най-щастливият човек стои най-отдясно на общата снимка!
Благодаря ви, Т. , С. и Ж. (Знаете си, кои сте), а аз нямам търпение за още приключения! ^^
До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар