неделя, 11 октомври 2020 г.

Каяци // 10.10.2020

 

Те отплаваха към залеза и никога не се върнаха…

 

Звучи красиво нали?

За съжаление, нещата не се случиха точно така. ;)

 


Започнаха с търсене на къси панталони. Октомври е. Дори и в рая на магазините, т. е. Молът не успях да намеря подходящи. Но си набавим топъл суичър. А вън вече валеше. Представях си бурните вълни и как няма да ни пуснат на каяците и почти се бях отказала. Но аз и за пейнтбола си мислех, че няма да ми хареса...

В момента, когато едната сладурка ме прегърна в автобуса, бях сигурна, че ще си изкарам прекрасно. Последва среща с останалите пътешественици и се отправихме към мястото.

Обличането на неопрен е интересен процес, също и качването и от плаването с каяка. А после започна същинската част - гребането! Отне ми доста време докато схвана как точно става, като загребване с лъжица, но наобратно. :D

Когато стигнахме до скалистия плаж и погледнахме небето и морето, прииска ми се да остана там, далеч от всичко, само с хората до мен.

Връщането беше изморително, понеже повечето се бяхме изкъпали с неопрените, но това да си намериш темпото и ритъма на гребане и да знаеш, че се движиш е удовлетворяващо. 

А, когато спирахме да се изчакваме, тогава беше истинската магия. 

Морето, каякът, ние в него, залезът и облаците. 

Един от най-красивите спомени, който ще ми остане в сърцето. Свободата, удовлетворението и усмивките.

Когато достигнахме до брега, прибрахме каяците, облякохме топлите дрехи и потеглихме. Последва споделено готвене, спагети, торта и белот.

Най-щастливият човек стои най-отдясно на общата снимка!

Благодаря ви, Т. , С. и Ж. (Знаете си, кои сте), а аз нямам търпение за още приключения! ^^

До скоро!

Няма коментари:

Публикуване на коментар