Отиваш за концерт. Ама няма! Обаче навън е +25৹C и съм в Испания! Паеля, музей, автобус, палми. Приятелство в хостела, малко блясък, после танци.
Ако някой иска да ми повярва, но летището ми липсва!
О, Дуомо. Продавам душата си или поне частица, да ям италиански мекици, да съм чакала половин час и да възхвалявам великолепието ти!
Кафе-книжарница, книга за кончета на френски. Бира посред нощ, след непредвидени крачки.
Стачка, дъжд и madre mia!, не го заменям за нищо това приключение… скоро пак!
Гледам любимата ми китара и се чудя, в кой точно момент направих този избор. Вселената определено има чувство за хумор, защото две години бях влюбена в една идея, ухаеща на цитруси.
И неусетно се разплаквам. Липсваше ми това!
Чувам шума на океана през отворения прозорец. На хиляди километри съм от онзи град, който мразех повече, отколкото обичах. Толкова съм благодарна, че се махнах.
Все още съм сантиментална към вещите. В огледалото ме гледа ужасен минималист. Но поне нося любимите си рокли и поли, с кубинки. После обличам палто, понякога и зимно яке.
Нощите често са като втори дни. Колкото и да харесвам слънцето. Понякога пия витаминозни шотове преди закуска. Любимото ми хранене. После всичко е организиран хаос, ноти, музика, изкуство, звуци и светлинки.
Чувам името си и срещам чифт сини очи, които обожавам.
Време е за шоу и аз смятам да го гледам на метри зад сцената. Защото обожавам живота си!
Стара ловджийска песен:
Скъпа моя,
Когато отпиваш от напитка с карамел, спомни си за ябълковата градина
За всичката обич, радост и смях през онази проклета година
През знойното лято, ах колко горещо
Как търсихме близост, как търсихме нещо
И, когато излее се дъжд през този октомври
Спомни си за деня, падаше се вторник
Откъсната роза, прощални слова
Опразнени рафтове и самота
Мирише на есен в края на Април
Не мога да сбъркам познатия дим
Не спрях да се връщам под кестена цъфнал
Потръпвам, навярно настръхнал
Отиде си млада, все още дете
Не остана ми ни душа, ни сърце
Отнесе ги в Ада, в който нявга заедно ще гнием
Но сега е зима и чакат ме да пием
Милано!💙
Беше време отново да се видим! Въпреки стачките.
Да видиш великолепната Дуомо и денем и нощем! Да се разходиш по центъра, да се насладиш на картини, скулптури и керамика.
Да ядеш лазаня, да пиеш аперол и просеко, говорейки си с любим човек!
Да танцуваш след стотици души. Да видиш дъжда и лампичките… не е довиждане!
.jpg)
