Наздраве! За:
разговорите, които спасяват
гласовите съобщения от днес и вчера
музиката
изкуството
лампичките край морето
шегите и съветите, които си даваме
шоколадът
това да готвиш, рисуваш и пишеш
петте липсващи парчета
картината, в която те намерих
пълната памет на телефона ми
факта, че дойде в моя град и приключихме
момичетата > момчетата
Италия и Испания
плажа, библиотеката и лятото!
Днес ще си говорим за книга, която си е от онези романтичните, обаче е 5/5 за мен!
“Високо в небето” ме спечели, защото става дума за хокей, а там и е слабо място, заради книгите на Фредрик Бакман!
Та имаме хокейна звезда, помощник-капитан Зандърс – богат, надменен, играч на терена и извън него, или поне това говори медийния му образ.
Съответно сблъсъка му със Стиви, една от стюардесите, които ще летят с отбора на Чикаго цял сезон, която е дива, устата и прекрасна няма как да не донесе купища емоции и на двамата.
Ви и Зи обаче борят демони, всеки своите – и двамата имат лица, които пазят за любимите си хора(и животни).
Обожавам динамиката между двамата. Лиз Томфорд ни пренася през семейните среди, какво е да си под светлината на прожекторите, какво е да се чувстваш не на място, каква е цената на славата, какво е да те изоставят най-близките ти хора…
Второстепенните герои са ми любими начело с отбора – Мадисън, който е капитанът и най-добрият приятел на Зандърс и Рио, за който има отделна книга.
В Стиви харесвам това, че е самостоятелна и се бори с пълно сърце за мечтите си.
Предимство лично за мен са и броимите секс сцени. Не се натрапваха, което беше глътка свеж въздух. Има толкова прекрасни фенфикшъни, които летят из интернет, спрямо романтични книги, чисто порно и нула история или герои.
“Високо в небето” е изключение и много се радвам, че започнах да чета тази поредица.
До скоро!
