Привет! Ваканция е. Ти имаш 2 уговорки и половина, а не искаш да мръднеш от вкъщи. Нямаш какво да облечеш. Буквално. Всяка дреха ти стои ужасно, защото знаеш колко много яде тази Коледа! Спиралата ти се размазва. Дояждаш храна и мразиш света. Остроумната кондуктурка ти обяснява, че автобусът е къс, сиреч хванала си грешния. Три пъти, като на малоумна. Кимаш учтиво, Ок, ОК! Ама нищо не е окей.
Абсурд да стигнеш до центъра за десет минути. Студентската ти карта мяза на парцал. Планираш да я облепиш с тиксо. Цветно. Поне си подреди стаята. Уж. И пак организации. Мечтата ти е да се затвориш и да гледаш сериали. Цяла седмица. Но знаеш, че преди нова година трябва да си наваксваш с вижданията с приятели. А на самата Нова Година ще е ад. Съжаляваш, че се нае и, че нява да празнуваш със семейството си. А после изпити. Трябват ти отлични оценки. И стипендия.
Изяждаш последна домашноприготвена сладка, обещаваш си, че ще отслабнеш и продължаваш напред. Така де, автобуса продължава да се влачи... Е, какво пък, нали след гадостите идват хубави дни? Или пък бяха по-големи гадости?
Седя си аз блажено на дивана.
Похапвам пица, която миролюбивото ми семейство ми е донесло вчера от
ресторанта, който пропуснах, понеже повръщах. Чета си статии в Go Guide, коя за
Коледа, коя за Свети Валентин, мислено чертая линии и правя планове, с надежда,
че с гаджето ще сме заедно до тогава и въобще в главата ми се реят мисли от
сорта на ”Справих се чудесно с коледното пазаруване, даже останаха финанси за
онзи филм с Джей Ло по кината, а за всекиго по нещо…” И БАМ!
Забравила съм рождения ден на
приятелка! Коя дата сме? 19-ти! Чудесно, бил е преди девет дена! Дали все пак
не съм и писала? Не. Защо ли? А да, на 9-ти се скарах с гаджето. После
скъсахме. За 20 часа. После се сринах на всякакво ниво и пак се сдобрихме
защото си го обичам ужасно много! Някъде по това време осъзнах, че и нещата с Блогмас
не вървят, че не смогвам да пиша по един пост на ден. Имам какво да кажа, на
момента, когато ми се случи, защото докато седна пред лаптопа са се случили
поне още пет неща. От две седмици разправям, че ще украсявам, а всъщност мама
украси, докато аз само гушках плюшените ми еленчета от Кока Кола – Едуард, Джон
и това, зеленоокото, моето!
Поне коледните картички
изпратих, вярно вчера, но се надявам да стигнат до Коледа, все пак Европа е
малка, но единна! С коледните подаръци поприключих, остава организацията за Нова
година. Познайте кой ще е домакин на грандиозното събитие? Ей, шшш! Това е
тайна! Имам да си реша наново курсовата работа по математика и да я напиша на
чернова. Доволна съм от текущите си контроли влизам с поне 30 от 40 точки в
сесията по всички предмети.
14 часа по-късно.
Решила съм си курсовата по
математика. Само трябва да я опаковам и прибера. Чух се с приятелката ми,
говорихме 40 минути. Ще се видим след Коледа. Все още не съм украсила елхата. Днес
ще ми правят нокти и май ще ходя на кино. Подаръците са почти готови, а багажа
ми за Родопите на 3/5. Спи ми се, ужасно много. Но и ми
се празнува. Ходи ми се по култура, на партита и ми се четат книги под
завивките. Все още съм много влюбена. И щастлива!
“През тръни към звездите”, както е казал Сенека. Или Севро. Пътят е само един –
към мечтите!
Не съм приключила с Blogmas! Имах проблем със сайта, а и нямах толкова какво да
кажа. Смених няколко емоционални състояния и осъзнах някои неща. Време е за равносметка
за изминалата година!
1.Завърших средното си образование,
кандидатствах и започнах да уча в университет! В това отношение годината си
беше предизвикателство! Но успешно. Доволна съм от резултатите ми и нямам
търпение за първата сесия!
2. Имах своя бал. Беше хубав
момент, награда за 12-те години труд в училище. Семейното събиране беше
по-хубавата част! Иначе на бала се чувствах почти принцеса!
3. Запознах се с доста хора. Част
от тях се превърнаха в мои приятели^^!
4. Влюбих се! И беше красиво! Розови
очила, подскачане, безсънни нощи, сълзи…
5. Изкарах 2 курса по
английски, които ми помогнаха и ще ми помагат занапред.
Ами май е това.
Определено щура година, която
още не е завършила!
Как прекарахте 2018? Може да
ми напишете в коментарите или на лично съобщение!
Научи се да дишаш без да плачеш. Университета помага. Не, че влизаш във всички лекции. Просто всичко ти се слива - цветове, звуци, форми. Връщаш се и ревеш. За кой ли пък днес? И не можеш да спреш. Защото не си цяла. И не издържаш. Страхливка. Или пък си твърде смела, за да си представиш кървящи вени. Не. Семейството ти не би те прежалило. За това звъниш. И се молиш да не ти затворят. Изведнъж всичко, което искаш да кажеш се свива на малка, лепкава топка в корема ти. Изхрачваш отделни парчета. Искаш нещата да са както преди. Чисти. Защото реално сама си ги направи такива, каквито са сега. Получаваш отговор, който ти дава надежда да продължиш до заветния ден. Макар и все още да се разпадаш, на
все
по-
малки
парченца.
Направих си финалния тест в EnglishAcademyи ура, курса свърши. После се размотах за малко из
Коледният базар. Малки къщички, греяно вино, скара, светлинки и щастливи хора.
С моя добра приятелка и гаджето ми бяхме на кино. Гледахме “Наградата”– италиански филм
за писател, който печели Нобелова награда за Литература и тръгва заедно със
сина си, дъщеря си и дългогодишния си сътрудник на пътуване с автомобил до
Швеция, за да я получи.
Сладко-горчив, изпълнен с поуки и с ситуации, които ни
показват, че не трябва да се предаваме. Препоръчвам го с двете ръце. После се
разходихме отново из базара, направихме си снимки, хапнахме… беше хубаво!
Извод – наградата бяха тези
моменти, когато сме заедно.
Ден 8
Първият ми студентски празник.
Имах големи очаквания, че с групата ми ще си изкараме страхотно. Е, не се
получи точно така. После довършвах купона заедно с приятелите ми.
Извод – наградата в този ден
бяха именно те.
Ден 9
Много хубаво не е на хубаво.
Радвам се, че нещата си излязоха след 3 месеца връзка. А не след година да
речем. По принцип ми омръзна да хабя нерви, емоции и
сълзи.
Ел, благодаря че дойде! Беше
ми нужно да си поговорим! Нямам търпение да прочета “Гибелна буря”; никой Калоре, не е достоен за
обичта на Мер.
Всичко започва в студената
декемврийска вечер. Клубът е отворил, а ние се събираме двама по двама. Повод –
има. Ники, имен ден, а и първият ни предстоящ 8-ми декември. Имаме нужда да
подгреем.
Светлинки. Бялата ми риза става дъга от
цветове. Ром с подправки. Нека да е шарено. Бутилка, защото сме задружни.
Музиката става. От другата страна на дансинга, Никол празнува двоен празник.
Има огромна торта и аз започвам да си мечтая за моя рожден ден през февруари.
Ще ставам на 20!
Прекалено много целувки или
ми харесват прекалено много. Не съм убедена, че се получава. Какво липсва?
Трудно се чуваме. Май. Е. Ритъм.
И тогава започва онази песен.
Чуждите усмивки, стават наши. Пеем и
крещим. Предизвикателство? Прието. Дансингът е наш. Поздрав за именника.
Гласови съобщения.
Бейб, вино и ром? Не е много
добре. Макар че накрая и двамата знаем, че аз ще съм по-пияна.
Още музика и танци. Не мога
да танцувам. Не, че ми пука. Важното е да е забавно. Пуша наргиле. Харесва ми.
Тропическият вкус се слива с рома и екстаза избухва. Скачаме. Пеем и пием. Не
ми се тръгва. Но май е време.
Допивам си чашата на два
пъти. Алкохолът се смесва с кръвта ми. Прегръщам. И започвам да говоря още
повече. Гладна съм. Или пък не съм. Искам от бонбоните. Искам тази вечер да не
свършва. Защото беше повече от яко. На такива купони си заслужава да се ходи. Тези,
които помниш дълго.
Вчера ме нямаше, но днес съм тук със сбор от малки неща, които ми се случиха в предните два дни.
☆ Разбрах си първите дати за изпитите в сесията. Януари ще са. На 12, 18 и 25. Щастлива съм, защото ще имам дълга коледна ваканция.
☆ Със семейството ми ще ходин на почивка по Коледа. Планина, сняг, детска радост!
☆ Днес си направих второто контролно по Микроикономика. Имам 15/18 точки, като всички задачи са ми верни, йей.
☆ Спечелих билети за Escape Room и аз Anifest-a на 15-ти декември!
☆ В предстоящото интервю по английски, ще кандидатстнам за мениджър в книжарница! Of course! *Thanks, babe*
☆ Едно прекрасно човече ми показа, че писането и воденето на блог има смисъл, благодаря ти! ❤
Ева, на теб също!
До преди да ми се обади
най-добрата ми приятелка следобед, бях
ужасно крива. После и нашите се прибраха и мама ми даде писмо от Road Trip Project,
което изобщо бях забравила, че може да дойде.
Преди около половин година
дядо ми ми каза за този проект, даващ възможност на осмина младежи да обиколят
Европа. Съвсем в последният момент им изпратих импровизирано клипче, в което
казвах, че имам блог, обичам да чета и да гледам ски скокове. Съответно не
попаднах в първата петдесетица, сред които имаше и няколко българи, а един от
тях стигна до първите осем! (Ще се опитам да намеря неговото клипче, беше като
песен, и имаше и едно момиче от Испания, която също беше направила страхотно
клипче.)
Та разменихме няколко имейла,
благодариха ми за участието и обещаха да ми изпратят стикери.
Мина лятото и аз спрях да се
надявам. Но ето, че нещата се случиха и се чувствам много щастлива от участието
си в тази инициатива!
После ходих на литературния клуб към университета, в който трябваше да защитавам тезата, че Пепеляшка е
хорор приказка.
Сега съм готова за утрешният
ден и следващите предизвикателства, като интервюто ми по английски. Също така си научих и датите за изпитите.
Ах, първи декември. Преди две години създадох този блог.
Щастлива съм, че взех това решение и си имам свое кътче в Интернет.
Запознах се с прекрасни хора, като Елена, Руми и Ева. Прочетох препоръчани книги и се включих в интересни събития.
Благодаря ви, че четете моя блог!
За мен е чест и удоволствие!
Всеки път, когато някой ми остави коментар или ми каже, че е чел някоя статия се убеждавам, че това, което правя има смисъл!
Нека му отделим подобаващо
внимание, защото имам какво да ви споделя.
Нека да започна от там, че
във Варна вчера валя сняг! И натрупа! Всичко стана по-красиво и чисто! Съответно
температурите паднаха под нулата. Но пък коледното ми настроение дойде!
Започнах коледното пазаруване и коледният списък с книги, които искам –
например тази красота!
Та днес, реших да съм
щастлива. Станах достатъчно рано, че да не бързам при тръгване излъгах.
Даже имах време за някоя друга снимка.
Следваше обичайният пълен автобус, с
изключително симпатична кундукторка, която буквално се катереше, за да достигне
пътниците без билети. Упражнение по математика. Контролно, на което си обърках
дискриминантата и изгубих 1.5т от 4. но пак съм що годе доволна. Обяд в стола с
приятели. Лекция по информатика, не толкова досадна, колкото очаквах.
Упражнение за интервюто по английски с една сладурка.
Отменена уговорка. И нова.
Приятелки, които не бях виждала от доста време. Малко храна, дълги разговори,
бърз тур из Kaufland, Чедър, хляб и шоколад и
бърза поправка на интервюто. Смях, прегръдки и пътя до вкъщи.
А сега малко за клишето:
“Всичко ще бъде наред”
Любима моя реплика, в която вярвам
безусловно!
Хей, на всеки му се случват
кофти неща.
Обаче, това не значи, че след
това няма да се случат и хубави.
Понякога някои раздели са
необходими и някои разговори трябва да се проведат. Говорете. За да може нещата
да са чисти. :)
Та, радвайте се на малките
моменти, споделени с приятели и семейството! И на снега, защото скоро ще се
стопи!
Сменям
тактиката. Ще направя списък с някои неща, които ми се случиха през последните
месеци. Идеята, вдъхновението и смелостта крада от Ел, благодаря ти за тази
публикация!!! <3
1.
Започнах университет!Запознах се с нови
хора, (с някои от тях си станахме приятели) и
осъзнах, че харча ужасно много пари за храна.
2.
Имам си гадже. Честно мнение ли? Понякога летиш на крилете на любовта, друг път
падаш с главата надолу.
3.
Книгите останаха на заден план. Ревютата също. (И четенията на блога L)
Чета, когато съм в настроение и имам време.
4.
Започнах доста често да се карам с нашите. Което не е никак положително, ама…
5.
Определено не съм спряла да мечтая. Просто мечтите стават по-големи.
И
нямам търпение да дойде лятото и да започна и сама да си изкарвам финанси.
6.
Плаках. Много. Не драматизирам Случва ми се често. Не се оплаквам.
Искам
да кажа, че е в реда на нещата да си поплакваш понякога. Емоциите трябва
да излязат по някакъв начин все пак. Идеята е да не те сметнат за побъркан. ;)
А
колкото и клиширано да звучи, след нощта идва ден. И след всяко гадно нещо, се
случва нещо хубаво.
Пък
и Коледа наближава! (Очаквайте в следващият пост – как да
направите прекрасни подаръци на всички познати, като разполагате с 20лв. хд
)
+ 7. Писането и рисуването помагат. Музиката също!
Аз съм добре, седнала пред лаптопа, изпълнена с положителна енергия и чаша ароматен чай до мен съм готова да ви разкажа как преборих ноемврийската депресия!
Днес в пълния автобус получих съобщение, че имам пратка! А именно, коледният ми подарък от Деси, Advent calendar-a на Douglas! Тази красота си я бях харесала и още преди да са изтекли 24 часа от както разбрах за нея, вече бях в магазина, но уви, беше свършила. Еми, ядосах се, но тук е момента да кажа Деси, благодаря ти страшно много!!! С това започват и коледните подаръци и моето настроение премина към предколедно вълнение.
Макар и да имам контролно по английски за 60т./% от крайната ми оценка, знам че ще се справя! А после имам среща с най-страхотното гадже на света! <3 (Мда, май съм хремава, но щом има любов, другото не е важно!)
Днес също така, ми отмениха едната лекция по микроикономика. Всъщност карахме само един час и имах време тъкмо да се прибера да си взема подаръка. Докато носех кашона, с размерите на куклена къщичка към вкъщи си мислех колко съм щастлива, въпреки че усещах острата нужда от нещо топло, което да ми сгрее гърлото. Речено-сторено-чая е на лице!
Петъкът пък е черен – т.е. Black Friday! Та, набелязала съм си два театъра в началото на декември + ходене до мола, но също така и ще присъствам на Европейска конференция на тема “На къде отива Европа?”!
Така че, плановете са ясни – идват празници! Следва
незабавно мобилизиране на всички останали парченца енергия, време е да направим
хората щастливи! А пък кой знае, може и Blogmas да има тази година!
Вземам идеята за този пост от Руми (благодаря ти!) <3
Това са някои от моите
любими.
Дано и на вас да ви помогнат.
K-391 & Alan Walker - Ignite
(feat. Julie Bergan & Seungri)
Песен, която чух за първи път
преди буквално един час. Зарежда ме с енергия, текста ми харева, а и участва ThomasHayesот СКАМ. А AlanWalkerси ми е любимец от доста време насам.
Любима част:
Fireflies
A million little pieces
Feeds the dying light
And breathes me back to life
In your eyes
I see something to believe in
Your hands are like a flame
It brings the sweetest pain (your palms, the sweetest pain)
Let the darkness lead us into the light
Let our dreams get lost, feel the temperature rise
Baby tell me one more beautiful lie
One touch and I ignite
Like a starship speeding into the night
You and I get lost in the infinite lights
Baby tell me one more beautiful lie
One touch and I ignite
Alan Walker - Diamond Heart (feat. Sophia Somajo)
Отново Алън.
И тази толкова сладко-горчива песен…
Любима част:
If I had a diamond heart
I’d walk straight through the dagger
never break the pattern
diamonds don’t shatter
beautiful and battered
into the poison
cry you an ocean
give you all I’ve got
…
goodbye my love
you are everything my dreams are made of
you’ll be Prince and I’m the crying dove
If I only were unbreakable
Legends Never Die | Worlds 2017 - League of Legends
По принцип не играя игри. Предимно защото ме е страх да губя.
Но, един човек ми показа света на LoL. А тази песен си е просто емблематична. Май я слушах за първи път на Анифест-а и оттогава не съм спирала. :)
Любима част:
They never lose hope when everything's cold and the fighting's near
It's deep in their bones they’ll run into smoke when the fire is fierce
'Oh pick yourself up, ‘cause
Legends Never Die when the world is calling you
Can you hear them screaming out your name?
Legends Never Die they become a part of you
Every time you bleed for reaching greatness
Legends Never Die
They're written down in eternity
But you'll never see the price it costs, the scars collected all their lives
RISE (ft. The Glitch Mob, Mako, and The Word Alive) | Worlds 2018 - League of Legends
Световното през 2018 по Лига вече приключи. Отборът на Fnatic, в който участва и българин, взе второто място! А песента на самия турнир е толкова силна!
Добро утро в този слънчев, ясен... добре де, мрачен ден! Разбира се, както си му е в реда на нещата - ордата непознати джуджета вече борят дракона Брус, за седма, поредна седмица на курсът ми по английски. Четири часова битка... трудно е. А аз като един, не изневеряващ на принципите си хобит, отново закъснявам.
Също така се храня обилно, веднъж закусвам вкъщи, след първата лекция отново, после обяд в стола, слетобедна закуска някъде из дебрите на Графството(Варна) и вечеря, понякога даже две, в хобитовата дупка.
Която всъщност би трябнало да е доста подредена, но уви за чуждите представи е по-скоро драконова пещера, един пръстен/химикал не може да се намери!
Иначе съм готова и със сетни сили да помогна на приятелка при унищожаването на Единствения пръстен/мъж.
Иначе с елфите, моите верни дружки си прекарваме чудесно, когато се виждаме, дори и да е веднъж в месеца.
Но сега наистина трябва да бързам, споменах вече, пак закъснявам и понито избяга, а мен ме чака ново приключение! :)
Настроението ми варира между “Искам да си остана в леглото цял ден и да чета книги (притежавам цяла купчинка, която незнайно защо не спира да нараства!)” и “Искам да си направя хербарий, да пия топъл чай с поне две приятелки и да отида на онзи филм с любимата ми актриса!”
Става дума за този филм:
Истината, обаче включва:
Университет – търчене сутрин от спирката до сградата, после стълби нагоре към упражнението, надолу към лекцията, да не споменавам и стълбите пред стола! И опашката.
Семейство, гадже и приятели, с които се опитвам да съм максимално, което ми се получава доста трудно… НЕ СЕ ОПЛАКВАМ! Радвам се, просто доста динамично ми се получава на моменти.
О, има и спадове - любимите ми Vans-ове се скъсаха, гаджето е болно (оздравявай бързо, babe! <3), а времето навън е есенно.
И не ми стига, понякога.
Всъщност истината е, че може би не го разпределям по правилният начин. Но правилен начин, всъщност няма!
Защото времето си е наше и ние си решаваме, как да го оползотворим! ^_^
Ето например в GoGuideможете да намерите различни съвети, забавни статии и вдъхновение! (Редовно чета в претъпканият автобус).
Или пък да разгледате блогът на Ева, който няма да се уморя да препоръчвам! <3(Ох, Рим! *_*)
Също така, още няколко неща, които искам да кажа на няколко прекрасни момичета:
♥Теди, съгласна съм с тази твоя публикация в блога ти! Прави това, което те прави щастлива и пиши за тези неща. Чети, когато книгата те дръпне. Знаеш това чувство! <3 Все пак всичко това е за лично щастие!
♥Мари, честита годишнина, прекрасна! <3 Обожавам да чета постовете ти в Инстаграм и тези в блога! Вдъхновяваш ме и ми носиш много положителни чувства! Знам, чe двете с Руми ще имате бал и завършване! Успех, красавици!
♥Ел, не мога да мина и без теб! Късмет, душа! Почвам Илумине, скоро!
За сега това е от мен, горда студентка и щастливо влюбена блогърка! До скоро!
П.п. Вдъхнових се от Жозефин от СКАМ, за тази моя публикация! *_* <3
Сладко-горчиви
Такива са тийнейджърските години.
Разделяш се с някои хора. Запознаваш се с нови. Смееш се. Понякога плачеш. Стоиш до малките часове на нощта, размишлявайки над постъпките си. Усмихваш се. Ядосваш се. Празнуваш. Купоняснаш. Сърдиш се. Радваш се. Пиеш. Повръщаш. Спиш до късно. Работиш. Ставаш рано. Макар и да имаш нужда от дни сън. Преценяш. Хора и вещи. Избираш. Изхвърляш. Разменяш. Твориш. Разваляш. Градиш. И пак разрушаваш.
Учиш. Падаш. После ставаш и опитваш отново. Четеш. Пишеш. Рисуваш. Пееш. Крещиш. Защото си малко луд. Почти щастлив. Тъжен, заради неща, които не можеш да контролираш и въпреки това ти пука. Защота си си такъв. Обичаш силно. Не можеш да мразиш. Задаваш въпроси. Търсиш отговори. И намираш още въпроси.
И летиш. Към мечтите си. На крилете на любовта. Или на промята. Защото порастваш. И това е малко страшно...
Есента е тук, заедно с
топлите пуловери, чашите чай и прегръдките! :3
*Обичам те!*
И училището/университетът.
Но нека се върнем в началото
на лятото. Когато то тепърва започваше….
Всяко лято имам големи
планове и мечти, които не се изпълняват, даже изобщо.
Нали знаете, многото свободно
време ви дава много идеи и се чувствате, че можете да превземете света. Разбира
се след поредното ставане по обяд, след гледане на филм или още по-лошо
скролване из социалните мрежи до малките часове на нощта, единствената ви цел
става да се домъкнете до плажа.
Затова, за това лято
имах почти нулеви очаквания.
И точно поради тази причина
ми се случиха толкова много неща и си направих страхотни спомени!
Колкото по-малко очакваме,
толкова повече ще се зарадваме, когато нещото се случи!
Това мога да ви кажа като
извод.
Не, че мечтателката в мен не
е спирала да си представя възможните сюжети във всяка ситуация! J
*
Та лятото ми донесе… всъщност
сама се запознах с нови хора, намерих нови приятели и… се влюбих!
Беше страхотно лято!
Най-хубавите неща се случват,
когато на-малко очакваме!
А относно Мистър Пип,
филм, на който попаднах съвсем случайно днес, мога да кажа, че ми хареса доста!
Тежък е, да и предупредя,
обаче. Военна драма.
За честността, обичта и
най-вече за смелостта и безкрайното въображение.
В резюмe:
Господин Уотс е
единственият бял мъж на далечния остров Бугенвил в Тихия океан. Той отваря
училище и запознава децата с романа на Дикенс "Големите надежди".Матилда е толкова впечатлена от историята на
сирачето през Викторианската епоха, че изписва в пясъка "Пип". Този
невинен факт се превръща в голяма следа за Армията на червенокожите, изпратена
да залови местните бунтовници. Те смятат, че Пип е лидерът на бунта и затова
трябва да бъде заловен пръв....
И все пак, мечтайте!
До скоро, прекрасни!
*Една от най-любимите ми
снимки! Моите дракончета! Обичам ви!!! <3
