За "Големите надежди" и очаквания

Здравейте!

Как сте?

Честит октомври!

Есента е тук, заедно с топлите пуловери, чашите чай и прегръдките! :3

*Обичам те!*

И училището/университетът.

Но нека се върнем в началото на лятото. Когато то тепърва започваше….

Всяко лято имам големи планове и мечти, които не се изпълняват, даже изобщо.

Нали знаете, многото свободно време ви дава много идеи и се чувствате, че можете да превземете света. Разбира се след поредното ставане по обяд, след гледане на филм или още по-лошо скролване из социалните мрежи до малките часове на нощта, единствената ви цел става да се домъкнете до плажа.

Затова, за това лято имах почти нулеви очаквания.

И точно поради тази причина ми се случиха толкова много неща и си направих страхотни спомени!

Колкото по-малко очакваме, толкова повече ще се зарадваме, когато нещото се случи!

Това мога да ви кажа като извод.

Не, че мечтателката в мен не е спирала да си представя възможните сюжети във всяка ситуация! J

*

Та лятото ми донесе… всъщност сама се запознах с нови хора, намерих нови приятели и… се влюбих!

Беше страхотно лято!

Най-хубавите неща се случват, когато на-малко очакваме! 

А относно Мистър Пип, филм, на който попаднах съвсем случайно днес, мога да кажа, че ми хареса доста!

Тежък е, да и предупредя, обаче. Военна драма.

За честността, обичта и най-вече за смелостта и безкрайното въображение.

В резюмe:

Господин Уотс е единственият бял мъж на далечния остров Бугенвил в Тихия океан. Той отваря училище и запознава децата с романа на Дикенс "Големите надежди".  Матилда е толкова впечатлена от историята на сирачето през Викторианската епоха, че изписва в пясъка "Пип". Този невинен факт се превръща в голяма следа за Армията на червенокожите, изпратена да залови местните бунтовници. Те смятат, че Пип е лидерът на бунта и затова трябва да бъде заловен пръв....

И все пак, мечтайте!

До скоро, прекрасни!

*Една от най-любимите ми снимки! Моите дракончета! Обичам ви!!! <3