Сладко-горчиви... // размисли -V.S.

Сладко-горчиви
Такива са тийнейджърските години.
Разделяш се с някои хора. Запознаваш се с нови. Смееш се. Понякога плачеш. Стоиш до малките часове на нощта,  размишлявайки над постъпките си. Усмихваш се. Ядосваш се. Празнуваш. Купоняснаш. Сърдиш се. Радваш се. Пиеш. Повръщаш. Спиш до късно. Работиш. Ставаш рано. Макар и да имаш нужда от дни сън. Преценяш. Хора и вещи. Избираш. Изхвърляш. Разменяш. Твориш. Разваляш. Градиш. И пак разрушаваш.
Учиш. Падаш. После ставаш и опитваш отново. Четеш. Пишеш. Рисуваш. Пееш. Крещиш. Защото си малко луд. Почти щастлив. Тъжен, заради неща, които не можеш да контролираш и въпреки това ти пука. Защота си си такъв. Обичаш силно. Не можеш да мразиш. Задаваш въпроси. Търсиш отговори. И намираш още въпроси.
И летиш. Към мечтите си. На крилете на любовта. Или на промята. Защото порастваш. И това е малко страшно...

~Vi Starset