Реквием за едно парти - Blogmas ден 6-ти

Рецепта: Верни приятели,

добро настроение и щипка лудост.

Всичко започва в студената декемврийска вечер. Клубът е отворил, а ние се събираме двама по двама. Повод – има. Ники, имен ден, а и първият ни предстоящ 8-ми декември. Имаме нужда да подгреем.

Светлинки. Бялата ми риза става дъга от цветове. Ром с подправки. Нека да е шарено. Бутилка, защото сме задружни. Музиката става. От другата страна на дансинга, Никол празнува двоен празник. Има огромна торта и аз започвам да си мечтая за моя рожден ден през февруари. Ще ставам на 20!

Прекалено много целувки или ми харесват прекалено много. Не съм убедена, че се получава. Какво липсва? Трудно се чуваме. Май. Е. Ритъм.

И тогава започва онази песен. Чуждите усмивки, стават наши. Пеем и крещим. Предизвикателство? Прието. Дансингът е наш. Поздрав за именника. Гласови съобщения.

Бейб, вино и ром? Не е много добре. Макар че накрая и двамата знаем, че аз ще съм по-пияна.  

Още музика и танци. Не мога да танцувам. Не, че ми пука. Важното е да е забавно. Пуша наргиле. Харесва ми. Тропическият вкус се слива с рома и екстаза избухва. Скачаме. Пеем и пием. Не ми се тръгва. Но май е време.

Допивам си чашата на два пъти. Алкохолът се смесва с кръвта ми. Прегръщам. И започвам да говоря още повече. Гладна съм. Или пък не съм. Искам от бонбоните. Искам тази вечер да не свършва. Защото беше повече от яко. На такива купони си заслужава да се ходи. Тези, които помниш дълго.

Благодаря ви, приятели. Обичам ви!