Здравейте! Как сте?
Днес ще се върнем към февруари, когато Вичи си помечта да отиде на Блъдфест 2025 (второ издание), нооо как?
Милтън Кийнс и Блечли се оказаха спокойни градчета, с прекрасно уреден градски транспорт (мили шофьори, достъпна система) и след един успешно избегнат опит за измама с място за настаняване и една нервна криза по-късно се озовах в българската столица, откъдето излетях в посока Лутън!
Щастливо си използвах паспорта, изчаках неземно дълга опашка (скенер срещу Вичи 1:0) и най-накрая влязох в Кралството!
Последва возене в двуетажен автобус, спирка за обяд (да се чете Макдоналдс) и настаняване в къща, в която имах прекрасна стая – само за мен и почти наводнена баня (пак аз).
Слънце и дъжд се редуваха, но въоръжена с жесток аутфит, дъждобран и литър и половина вода прекрачих прага на Блъдфест!
Оле мале, приказка!
Дом и екипът му бяха сътворили магично пространство с две огромни сцени (звукоизолирани една от друга), място за отдих и почивка, музейни експозиции и творческа арена. Най-силно впечатление ми направи колко е ДОСТЪПНО цялото пространство, състоящо се от поляна с хълмче в центъра (в чийто кратер беше разположена главната сцена)! Деца, хора с ограничена подвижност и слънчеви такива, всички се чувстваха добре, защото организацията беше перфектна – имаше място и (безплатна) вода.
Вичи и Руми бяха видели Chase Atlantic в Кьолн на връх Великден, но това не ми попречи да мечтая да ги чуя отново на живо! И ето ме на Блъдфест!
Двете ми любими Н-та от университета ме запознаха с дискографията на Blackbear и за мен беше истински късмет да го гледам при завръщането му на сцена след близо 3 годишна борба със своите демони!
Любимите ми австралийци тук, летяха по сцената и смело мога да кажа, че с кеф скачах, пищях и пях любимите си текстове, които не веднъж ми оправяха настроението през годината!
Yungblud е артист, който следя от години, чувайки дрезгавия му ангелски тембър и бягайки надолу по онзи хълм, беше всичко!
Въпреки че на следващия ден едва не умрях в Лондон (поне се возих на онези червени автобуси!) и реших, че е крайно време да си сменя работата и посоката… смело и до днес твърдя, че Bludfest трябва да се преживее, поне веднъж!
Не само заради листа с артистите, а заради свободата!
Дори и после да ви се наложи да вървите по горски, междуградски път, за да стигнете до къщата…
Ами, мерси че се заведох!
До скоро!
Няма коментари:
Публикуване на коментар