Отидете на цирк!

Здравейте! Каня Ви на цирк!
Защо ли? Защото:

a) Изкуството трябва да се подкрепя!

б) Забавно е!

в) За да пречистите ума си от мрачни мисли

Цирк Ориент гостува в родният ми град – Варна до 12-ти Юни, а представленията са в делничните дни от 19:00 ч., а уикендите от 17:00 ч.

Днес истински се забавлявах и съм благодарна, че отново се потопих в магията на цирковото изкуство: прекрасни животни: Ара, камили…, невероятни акробати и артисти-балансьори, и разбира се - любимите ми клоуни, които ме разсмяха почти да сълзи!

Когато посещавам цирк, винаги се връщам към щастливи спомени от детството. Миризма на пресни пуканки, захар по зъбите, светлини и много радващи се хора! Какво по хубаво?

Така че, какво чакате? Хващайте най-близкото другарче и си подарете доза ендорфин¹. А защо не и балон-кученце?²

 

 

1 – хормон на щастието

2 – просто уточнявам, че нямам снимки от самото представление, защото имаше табела да не се снима. Но ви гарантирам, заслужава си!

 

До скоро!

Момчето с червеното палто

 

Разбира се, че нещата не вървят по план. Защото планът ми изобщо не включва пороен дъжд и разваляне на приятелство. Гримът ми отдавна е размазан, а краката ми са разранени от обувките на висок ток. Паниката се надига в мен и съм на път да се разпадна. И после някой ме блъсва и сядам по дупе на тротоара. Искам да се разкрещя, обаче червено петно се размазва пред очите ми. След няколко секунди то придобива форма. Палто. Което върви в комплект с момче, чиято коса е вързана на сладка опашка. После и звукът се връща. И натрапникът се обръща с лице към мен. Не е красавец, но е хубав по един начин, който просто не мога да обясня.

- Как си? – пита ме и в рамките на няколко мои мигвания вече е на крака и ми подава ръка, за да се изправя.

- Честно ли? – отвръщам, но осъзнавам, че вероятно аз щях да се превърна в петно, ако не ме беше бутнал извън улицата и изливам всичко в три думи. – Замръзнала, изморена и гладна.

- Живея наблизо – казва той и просто тръгвам след него.

Дъждът не спира да вали, но аз следвам момчето с червеното палто пред мен. Може да е всякакъв, но засега поемам риска, че е просто непознат, който ми спаси живота. Прекрасник.

- Банята е вляво – той отключва вратата на апартамента. Вътрешен двор, четвърти етаж, стълби, без асансьор.

Следвам светлината идваща от една самотна крушка, осветяваща в оранжево малък хол с кухненски бокс. Виждам стар диван, който изглежда ужасно удобен и сядам на него, като преди това изритвам обувките си. Червеното палто стои сгънато до мен. Момчето е по черна тениска и ми подава двоен сандвич. Отхапвам голяма хапка. С кашкавал е. Ядем мълчаливо, той седнал на стол до мен. По някое време той отива до другата стая, вероятно спалнята му и се връща с включен лаптоп. Пуска плейлист с песните от тазгодишната Евровизия. Обичам песента на латвийката, толкова е лирична. Не разбирам нищо, но езикът ми звучи почти като френски. Той запява на песента на британеца. Гласът му е леко дрезгав. На песента на естонецът и аз се включвам в пеенето. Любима ми е. На норвежката танцуваме и се смеем с глас. На италианската си поплаквам. Той стои и просто слуша. Имам нужда точно от това. Изслушваме всички песни и дъждът спира. Отиваме в близкото кафе и пием горещ шоколад. После в един бар и играем билярд с приятелите му. Веднага ги харесвам. Истински и спонтанни. Когато слънцето е на път да изгрее той ме оставя до входната врата на жилището ми. Бързам да се кача и запъхтяна го наблюдавам как се отдалечава, докато накрая различавам единствено яркочервена искрица в сивото утро.

край

¡Посвещава се на приятелите в понеделник вечер!

 

До скоро!

~Вичи

П.П. Честит празник!

"И какво ще направиш?" – Авторско

 

- Знаеш ли, писна ми! Писна ми от всичко това! От цялото това шоу, в което всеки е поел роля, която изобщо не му пасва, разбираш ли? – кимвам с глава.

Само че всичко в живота на Ванеса Пардин е перфектно. И въпреки това го казва. Семейството и е страхотно, всички са още заедно. Гаджето и футболният капитан на университетския отбор. И е страшно готин. И двамата са умни и се разбират прекрасно. И той винаги ме включва в разговорите, не както правят останалите студенти.

С Ванеса се запознахме в първи курс, когато след края на първата лекция тя седна до мен – на първия ред в огромната аула. Помислих си, че е от онези хора, които изглеждат прекрасно и имат ужасно високо мнение за себе си и ужасно много злоба спрямо останалите. Но сбърках с преценката. Защото Ванеса се оказа мила, точна и отлично наясно колко стойностен човек е тя самата и всички останали. Бързо се сприятелихме, защото и двете умеем да разговаряме на разнообразни теми. Аз оставах в сянката, докато Ванеса беше ужасно активна около хората. Тя все ми повтаря, че и аз съм такава, стига хората да са правилните.

- Днес преписаха! Над 80%! Ако не и повече! Какъв е смисълът? Нали идеята е да научим нещо и да ни остане? – Ванеса разпуска вързаната и на опашка коса. Русите къдри се пръсват от двете страни на лицето и тя я разрошва в корените.

Днес е денят на последният ни изпит от следването. После остават държавните изпити и дипломните работи. Не се притеснявам за оценката, защото съм сигурна в знанията си. Ванеса също е. И двете се справяме отлично и учим доста. Вземаме и стипендии. Състудентите ни, по-голяма част се скъсват да завиждат. Но Ванеса изобщо не им остава длъжна. Държи се приятелски, но ако някой направи грешна стъпка знае как да го удари. Защото е умна.

- И ми омръзна да пия гадно кафе! – тук вече си отварям устата.

- Но ти пиеш това кафе от четири години!

- По дяволите, права си! – тя въздъхва, изгълтва остатъка от напитката и мята картонената чашка в коша за разделно събиране до пейката, на която съм седнала.

- И какво ще направиш? – питам я и тя се умълчава. Въпросът ми е реторичен.

Ванеса вдига дамската си чанта, а аз се изправям. Продължаваме разходката из парка и си вземаме сладолед на клечка, за да отпразнуваме края на последната ни изпитна сесия като бакалаври.

След пет седмици се явявам на защитата на дипломната ми работа. Не виждам Ванеса, но си мисля че може би е избрала друга дата. Вкъщи нещата не бяха розови в последно време и се бях концентрирала върху писането и предаването. Защитата минава без забележки и си отдъхвам щастливо. Четири години труд – заслужаваше си!

В средата на юли работя работа, която не харесвам и съм потънала в някакви мисли, когато неочаквано пред мен се изпречва Уил – приятелят на Ванеса. В ръцете си държи три кашона и ме пита дали може да изляза в почивка за малко. Сърцето ми трепва щастливо при мисълта за обяд, но нещо ме кара да оставя сандвича в раницата си.

- Как си, Мили? – пита ме той, стоварвайки кашоните на тротоара до себе си.

- Добре съм – лъжа усмихвайки се и се готвя да му върна въпроса, но той ме прекъсва.

- Знаеш ли къде е Ванеса? – изненадвам се и клатя глава, та нали тя е с него. – Не си ли я виждала или чувала, наскоро?

- Не и от последният изпит. Предполагам че е избрала друга дата за защитата…

- Ванеса изобщо не се е явявала на защита – отвръща Уил.

- Как така? – нещо тук не ми се връзва. – какво искаш да кажеш?

- След изпита ви, три дни след него Ванеса се появи до нас и ми остави тези – той кимва към кашоните. – Каза, че са за теб и си тръгна. Ходих до тях, но майка и каза, че е заминала с приятелки извън града, за да отпразнуват завършването. Телефонът и беше изключен и реших, че просто купонясва и добре де! Бях и бесен, че не ми е казала, защото аз отложих пътуването с отбора, за да прекараме време заедно…

Уил млъква и аз се опитвам да смеля информацията. Ванеса не е завършила. Четири години учене…

- Но защо? – питам на глас.

- После ходих до къщата и, но не успявах да говоря с никой от техните. Повярвай ми опитвал съм се по всяко време на деня… - от това изказване разбирам, че не е било само през деня. – Сякаш няма никого…

- Мисля че баща и пътува из страната….

- А майка и е изчезнала? – Уил се напряга. – Искаш ли да те закарам до вас? – погледът му се плъзга между мен и кашоните.

- Искаш да кажеш, че Ванеса я няма от два месеца? – той издухва носа си.

- Съжалявам, Мили. Наистина не знам какво да направя! – искам да му се разкрещя, но това няма да доведе до нищо. Трябва да обмисля ситуацията.

- Ще се справя – казвам, но той настоява поне да ги внесе вътре. Не го спирам.

Доизкарвам смяната си. Следващите четири часа са ми като в мъгла. В главата ми летят сценарии какво може да се е случило с Ванеса. В едно нещо съм сигурна, обаче – тя може да се грижи сама за себе си.

Прибирам се с такси и успявам с доста усилия да кача кашоните до стаята ми. Отварям ги един по едни. Дрехи в най- обемният. В средният има празни тетрадки и листи в папки. А в най-малкият има метален глобус. Статуетката, която спечехме от състезанието по Икономика във втори курс.

        Усещам гневни сълзи, които се сместват със сълзите от умора, защото от няколко дни не съм спала достатъчно часове. Разлиствам тетрадките, съвършено празни. Чисто нови. Такива, каквито си ги купи, когато правихме мащабният пазар в началото на трети курс. Дрехите са изпрани. Миришат на магнолия. Пуловери, джинси, плетени блузи…

Виждам сламената шапка, с която изобщо не се харесвах, но прилепваше прекрасно на Ванеса. Поставям я на главата си и се поглеждам в огледалото. Косата ми е сплъстена, почти изпадала от опашката, гримът ми е размазан и имам кръгове под очите. Свалям шапката и посягам да я метна в ъгъла, когато нещо изпада изпод панделката. Разгръщам лист на квадратчета. На него е изписано с красивият почерк на Ванеса:

И какво ще направиш?

Отдолу има координати.

 

 

КРАЙ

Прага – градът на 100-те кули и чудесата!

 

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, уча за последният изпит и стягам раницата за ново приключение!

Не нека се върнем отново в Прага! Чешката столица е един от най-прекрасните градове, които съм посещавала и има място в сърцето ми… и се надявам един ден да се върна отново там!
Старинна обстановка, скулптури, фасади, островърхи църки и един аромат – мистичен. На сладкиш със захар или сладолед или на магия.

Защото Прага е магична и мистична – пълна с красота, живот и някак си намираш свободата, вървейки по улиците и.

Ahoj!

30 часа в Прага

Здравейте! Как сте?

Аз боря настинка и последна сесия в университета. Но пътувах до преди ден. Но, днес ще ви разходя до Прага. Мечтана, почти отидохме с приятелка, но пуст ковид и мерки…, но пък си бях набелязалацял списък с места, които да посетим. Е, трябваше да го редуцирам, защото имахме ден и половина.

Летяхме директно от Варна. После се возихме в автобусче и бум, ето ни в сърцето на Чехия. Прага е ужасно чаровен град – река Вълтава, мостовете, уличките, Пражки Храд отгоре и програмата беше пълна.

Първата ни спирка беше Музеят на Салвадор Дали – Енигма. Видяхме репродукции на неговите творби и някой друг оригинал. Изкуството му е доста абстрактно и някои скици останаха неразбираеми за мен, но се намерих в някои творби. После посетихме Музеят на Сетивата – подобен на Музеят на Илюзиите в София. Беше готино преживяване, но съм посещавала и по-мащабни експозиции.

На следващата сутрин трябваше да видим Музеят на Шоколада, но имахме разногласия, затова го оставихме за друг път и влязохме право в сърцето на Старе Място – Часовниковата кула на Градския площад. На всеки кръгъл час се сменят фигурки, докато часовникът бие и си е нещо, което непременно трябва да видите с очите си! Полюбувахме се на катедралите и сградите и поехме по Карловия мост. Огромни статуи, на няколко метра една от друга, художници, рисуващи града и много туристи, които се снимаха с Пражки Храд и Св. Вит – извисяващи се на хълма от другата страна на моста. Посетихме замъка с цялата му прелест, Катедралата – в готически стил, нещо огромно и невероятно, минахме по Златната уличка, пълна със занаятчийски работилнички и спряхме да хапнем нещо традиционно, чешко. Пихме бира, а аз ядох тези картофени кнедли с два вида зеле и месо.

Следващата ни спирка беше Главата на Франц Кафка – огромно произведение, което на всеки 15 мин се завърта. Гвоздеят в дневната ни програма беше Музеят на Стоманените фигури, където ще видите любимите ви герои и изпълнители, направеди от детайли и части, болчета и гайки, изпипани до съвършенство!

После си взехме куфарите и хванахме нощния влак в Посока Краков и изпълняването на една моя мечта, на две години.

До скоро, приятели!

Споделете ми, какво ви е харесало в Чешката столица, ако сте я посещавали?

Random #1

 

Здравейте!
Това е спонтанен пост за:

·        Случайните срещи в книжарницата, където пускат страхотна музика и събирам идеи, за бъдещите ми деца (книги)

·        Прегръдките след седмици и, че толкова ми липсваше и можеш да ми звъннеш по всяко време

·        Футболът и цялата магия! Защото съм просто фен, а днес не играха моите любими отбори, но въпреки това беше велико!

·        За теб и лятото!

·        Идеите в главата ми!

·        За испанският канал и сериал

·        За Културата и Изкуството

Hasta Pronto, amigos!

#снимка-личенархив-април2022

Пътувам – глагол [първо лице единствено число, сегашно време]

 

Значение:

1. Преминавам определено разстояние

2. Движа се

Синоними: вървя, обикалям, странствувам

Пътувам и това ме прави жива.

Нови места, нови хора. Различна храна, от тази, с която съм свикнала. Губене. Ориентиране. Улици, църкви, мостове.

Телефон единствено за спомени (снимки). И за търсене на следващия музей, заведение или гара.

Нощен влак. Пълно купе. Преплитане на пътища. Истории и образи. Усмивки…

Концерт. Стадион. Обичаме и те обичат нас. Истински са. Смеят се и пеят. И има само хиляди светлинки в мрака. И абсолютно щастие.

Град – мечтан. Промени в плана. Оставяме неща и за следващия път. Защото ще се върна, любима моя, Прага. И Краков, близък, макар че езикът е по-неразбираем за мен.

           Солидарност. Знамена. Подкрепа. Любов. Братство.

Нощ. Смелост и може би Съдба. Балон в небето. И любим човек до мен.

Скоро и сама…

До скоро!