Veni, vidi, vici – планината & аз

 

Veni - Дойдох

Това уж беше лесната част. Бях взела решението. Ще отида на това пътуване. Ще си изкарам хубаво. И да, в крайна сметка стана така, но пътят не беше лесен. С раница на гърба и толкова много емоционален багаж, доста зор си беше. Успях да стигна целта.

Vidi - Видях

О, Стара планина е прекрасна! Величествена, страшна и си заслужава всяка крачка нагоре. Хижа Рай е най-уютна та хижа, която съм посещавала, а вр. Ботев е предизвикателство, чиито печат си струва, заради чистия въздух, конете, кравите и гледките.

Да гледаш в перспектива е различно. Всяко огледала дава различно отражение. И все пак, винаги твоите очи те срещат там.

Vici - Победих

Не и планината. Тя не може да бъде победена. Природата винаги е по-силна от човека. По-скоро покорих. С доста усилия и воля. И съм повече от доволна.

Победих на друг фронт. Където гореше огън, който не знаех колко още ще гори. Поплаках си, недостатъчно. Макар че, явно е било достатъчно. Защото тук, победих и продължих. И, чуй ме, горда съм, адски горда съм, сърце.

П.п. Благодаря за най-добрия съвет, който ми даде и на тези, които ме изслушаха. Обичам ви! ♥

- за Норвегия и писането -

Здравейте! Как сте?

Днес ще си говорим за Норвегия и за писането. Страната със столица Осло, ми е мечтана дестинация от вече близо осем години, когато започнах да гледам ски скокове. Освен спортовете, Норвегия е родината на ските, красивите фиорди и китни градчета, с червени къщички, всъщност норвежците са много различни от нас – по на север, по студени и организирани.

Когато видях книгата на Ерик Дрегни “Да изживееш норвежката мечта”, веднага си я набелязах като заглавие, което искам да прочета. А, парадоксът е, че всъщност авторът заминава за Норвегия, по стипендианска програма, за да напише тази книга! Колко готино! Знаете ли, че в Щатите има норвежки градчета и общност? Е, аз си нямах идея. Още повече, че прадядото на писателя се е преселил в Америка и той има норвежка жилка. Та Ерик и Кати, която е бременна заминават на едногодишно приключение, за да разбият стериотипите за тази студена нация. И успяват. Защото норвежката система е една отлично подържана машина, а хората всъщност не са чак толкова затворени. Така де, винаги има снобари, навсякъде!

Изключително удоволствие ми достави прочита на тази книга, която издават издателство Ера. Хуморът, емоцията и вдъхновението на автора, ме подтикват да правя това, в което съм най-добра, а именно – да пиша. Така че, това ще е.

Ще пиша.

- за пътуването сама, детските очи и Мария Монтесори -

 

Здравейте! Как сте?

Снощи с две приятели си говорихме колко много ни се пътува. Обаче, стереотипа само момиче, на път не се приема добре. Страшно е, не споря, но истината е, че въпреки равноправието винаги я има физическата сила, която при мъжете е по-голяма. И фактът, че не всеки ти мисли доброто. Та в 21-ви век си е леко смешно.

И все пак прочетох една невероятна книга от селекцията на ЕМАС – Бунтарки за една супер интересна личност, а именно Мария Монтесори. Чувала съм за методът, но не знаех нищо конкретно за жената, стояща зад това. Жена, която минава през много трудности, за да завърши медицина и да помага на хората. Започва да работи в дом за деца, които имат ментални проблеми и благодарение на всеотдайността и търпенитео, което проявява към тях, тях те успяват да се развиват.

Защото децата са бъдещето. Всяко задава въпроси, опознава света и е прекрасно.

Смисъла е да обичаме и да даваме.

Това е.

-относно мерките и целия този цирк-

 

Здравейте! Как сте?

Отдавна не съм писала и не се оправдавам. Сега ще пиша по тема, която не исках да коментирам до този момент, но ще го направя, защото нещата малко излизат извън контрол.

Ковид пандемия. Като цяло никой не знае как да действа, защото сценариите от американските филми не важат в реалния живот. Често съм върл оптимист и даже си мислех, че цялото нещо ще продължи две седмици. Хахах. Ами, честито година и още все още същия цирк. Не се паникьосвам – знам, че вирус има. И да има болни, има и хора, които умират, но по дяволите това не е края на света. Ще оцелеем. Оцелели сме толкова векове, минавайки през още купища болести, войни и гадости.

И не можете да ме убедите, че се действа адекватно. То ние правителство не можем два поредни пъти да си изберем, явно има нещо сбъркано и там, както и на още доста нива.

Въпросът е, че ограничаваш хората, да работят, да си изхранват семействата и т.н. Аз ще преживея без дискотеки, но чакайте АЗ СЪМ ВАКСИНИРАНА. Знам. Знам, избор е. Но, когато изборът ти се превърне в животорешаващ? Ами не е избор.

А също така, не на последно – на 22 съм. Живее ми се! Не искам да уча онлайн, защото и без това системата е скапана, как да излизат умни хора, когато няма условния. Защото тази година си беше waste of time, дето няма да се върне.

А в България има страшно много можещи и мислещи, млади хора, пълни с идеи. Защо ли бягат?

Какво друго да кажа…, все още вярвам че това чудо ще премине. Както всяко нещо.

Това е.

Любими цитати – "Дейзи Джоунс & The Six"

 Ревю на тази прекрасна история тук. 

Камила: Любовта и гордостта не са добра комбинация

 

Карън: Мъжете смятат, че заслужават награда, ако се държат с жените като с хора

 

Били: Не умеех да я лъжа. Не знам дали това е хубаво, или лошо. Хората мислят, че лъжата винаги е лоша, но… не знам. Понякога лъжата предпазва хората.

 

Дейзи: Винаги ми е било топло. Няма да стоя и да се потя само за да се чувстват мъжете по-комфортно. Не е моя работа да не ги възбуждам. Отговорността да не бъдат задници е тяхна.

 

Били: Не казвам, че не ми пукаше. Много ми пукаше. Казвам, че когато наистина обичаш някого, понякога нещата, от които има нужда този човек, може да те наранят, но за някои хора си струва да страдаш.

Аз бях наранил Камила. Бог ми е свидетел. Но да обичаш някого, не гарантира съвършенство, хубави моменти, смях и правене на любов Любовта е да прощаваш, търпение, вяра и от време на време е удар в корема. Затова е опасно да обичаш грешния човек, онзи, който не си заслужава. Трябва да бъдеш с някой,който заслужава вярата ти, а ти трябва да заслужаваш неговата. Свещено е.

 

Дейзи: Иска ми се някой да ми беше казал, че любовта не е мъчение. Защото аз си мислех, че любовта е нещо, което е създадено да те разкъсва надве, да те остави с разбито сърце и да ускорява пулса ти по най-лошия начин. Мислех, че любовта е бомби, сълзи и кръв. Не знаех, че трябва да те окрили, а не да те приземи. Мислех, че любовта е война. Не знаех, че трябва да… Не знаех, че тя всъщност е мир.

 

Камила: Без значение с кого избираш да вървиш по пътя, ще бъдеш наранен. Такава е природата на загрижеността за някой друг. Без значение кого обичаш, той ще ти разбие сърцето. Били Дън е разбивал сърцето ми много пъти. И знам, че аз също съм разбивала неговото. Но, като ги гледах онази нощ в Сатърдей Найт Лайв… това беше един от случаите, в които сърцето ми се пропука.

Но не спирах да избирам надеждата и вярата. Вярвах, че той си заслужава.

 

Дейзи: Хората казват, че е трудно да си далеч от хората, които обичаш, но на мен ми беше трудно да стоя точно до него.

 

Били: Някои хора са винаги себе си. И си мислиш, че това те подлудява, но когато човекът го няма, си мислиш точно за това нещо. Когато вече не е в живота ти.

 

Дейзи: Отрицанието е като старо одеало. Обожавах да се завивам с него и да спя.

 

Били: Текстът. Малкият жест. За един миг Дейзи ми напомни че не мога да се подхлъзна.

 

Дейзи: Влюбих се в точния човек, който също беше и грешния.

Дейзи Джоунс & The Six – любов и рокнедрол // Ревю

 

Здравейте! Как сте?

Днес искам да ви разкажа за една книга, която е написана под формата на интервюта взети от Дейзи Джоунс и членовете на групата The Six.

Искам да кажа, че знам за тази книга, благодарение на теб. Мерси, наистина, защото е прекрасна! Ако изобщо някога прочетеш ревюто ми, радвам се, че в някакъв момент бяхме приятелки.

Та, книгата. Четем за историите на Дейзи и The Six, виждаме възхода им, първите им песни, концерти, албуми, последвалите турнета и всички емоции покрай цялата тази вихрушка.

Искам да ви разкажа за Дейзи Джоунс, която знае в какво е добра и какво иска – да пише и пее песни. Отраснала в богато семейство, без да има внимание, бързо навлиза в света на големите и рокендрола. Когато и предлагат да направи албум с нашумялата група The Six тя вижда възможност, но все пак говорим за група от шест човека, което значи поне шест мнения.

The Six е основана от братята Били Дън– вокал и Греъм Дън – соло китара. Останалите членове са Пийт - басист, Карън - клавирист, Еди – басист и Уорън – барабанист. Важна част е и Камила, която е съпругата на Били.

Камила е човекът, който приземява Били с новината, че е бременна, в навечерието на първото им турне и през всички следващи години.

           Защото в света на всекидневните концерти алкохолът и наркотиците са на пиедестал.

Били е лидер, който иска нещата да стават по неговия начин, несравним творец и много силна личност. Възхищавам се на образа му, защото успява да се пребори със своята зависимост и да се върне в правия път, където го очаква семейството.

Греъм и Карън са ми много сладки, макар и различията, които имат. Разбирам всичко, което се случва между тях и все пак е тъжно.

Разбирам всъщност всеки от членовете на групата и самата Дейзи, която също е член за известно време. Успехът ги държи на върха, музиката, която правят е платонична, изкарват луди пари. Но всеки търси любов под някаква форма.

Обичам колко са отдадени Били и Камила един на друг, въпреки всичко през което преминава любовта им, те успяват да я запазят и съхранят.

Не мога да не коментирам и самата Дейзи, която толкова разбирам. Тя има нужда от помощ и от това да се намери. Защото това е най-трудното нещо. Да стъпиш здраво, след като си обичал силно. Да продължиш.

Тейлър Дженкинс Рийд е написала истинско произведение на изкуството и нямаше как да не се разтърся после, в желанието си да прочета повече за тези музиканти.

Е, намерих бъдеща телевизионна адаптация по Амазон, коментари и ревюта и нищо за героите. Защото те всъщност не са истински личности. Което е тъжно, но авторката ги е описала по такъв начин, че в моята глава сякаш са напълно реални. Песните накрая, нямам търпение да ги чуя в сериала.

Та, Дейзи Джоунс & The Six е изключително добре написана книга, разказваща ни за една група, която остава жива в съзнанието на читателя! Адмирации, Тейлър!

Оценка 5/5!

До скоро приятели, препоръчвам ви я да знаете!

“Една година и един ден” – Изабел Брум // Ревю

 

Здравейте! Днес ще ви разкажа за една книга, която ме впечатли почти колкото Ади Лару. Което си е доста добре прескочена летва. Авторката е Изабел Брум, а книгата се казва “Една година и един ден”, действието се развива в зимна Прага, а историята проследява три сюжетни линии:

·        Тази на Меган и Оли, които са най-добри приятели и между тях прехвърчат искри, но сякаш не са готови да разрушат приятелството си, опитвайки да влязат във връзка.

·        Тази на Хоуп, чиито нов приятел Чарли я води на мечтаното пътешествие, понеже самата тя преживява труден момент – разрив в отношенията с дъщеря си, която не може да прости изневярата на майка си и отказва да поддържа контакт с нея.

·        Тази на Софи, която очаква своя годеник Робин да пристигне и да изживеят прекрасно приключение на мястото, където са се запознали и после обиколили света заедно.

Героите са настанени в едни и същи хотел и бързо се сприятеляват. Всеки има своя чар и е прекрасен образ – от първото си появяване харесах Меган, която се опитва да намери вдъхновение за важен конкурс по фотография, страстта с която работи и колебанието и за всичко с Оли. Той път е такъв симпатяга и е прекрасен напълно с чувството си за хумор и искреност.

Хоуп ми хареса, заради чувствителността си и желанието за промяна в живота си, за Чарли имах известни притеснения, но той се оказа положителен герой, готов на всичко за жената, която обича.

Софи е мистериозна, но и толкова смела! Самия факт, че е избрала да пътува ме изпълва с вдъхновение, защото това е и моя мечта!

Самата история е написана завладяващо, а Прага е показана в целия си блясък, забележителности и атмосфера. И бях на път да си кажа, че това е много красива книга, но и малко сладникава. Обаче авторката ме разби с финалните 30-40 страници когато се разкри една мистерия загатната още в самото начало. Няма да я разкрия, но определено ме разтърси доста и евала, книгата не е изобщо сладникава и горчивото се усеща, а също и вкуса на сълзите, след като я приключих.

Препоръчвам ви “Една година и един ден” изд. ЕРА, защото е завършена история, близка до хората и показваща ни силата да продължим и след най-големите бури.

Оценка: 5/5

До скоро!