"Жестокият принц" & "Злият крал" - Холи Блек // Ревю

Здравейте! Как сте? Готови ли сте за новата година?Аз съм добре, стоя си на топличко и чета книжки. Днес ще ви разкажа за първите книги от небезизвестната поредица на Холи Блек за Вълшебният народ.

Определено харесах първата книга повече, но финалът на втората и донесе точки. Ами фентъзи си е. Чисто. Такова, в което се потапяш, има магия, храната и героите са описани по прекрасен начин и върви като приказка. Също така ми харесва и връзката с нашия свят. И картата в началото на всяка книга! Благодаря, Ибис! Самите корици са си красиви, как да не ви привлекат погледа?

Джуд Дуарте едновременно се ужасява от феите, но и иска да бъде като тях. Все пак от 10 години живее в двора им, в дома на човека, убил родителите и, който сега е нейн баща. Мадок, генералът на краля, който играе своята игра. Джуд е смела и търси своето място. Сестрите и Тарин (близначката и) и Вивиан, която е наполовина фея и помагат, но Джуд трябва да търпи редица унижения и заплахи, от децата на благородниците.

Един от тях е принц Кардан, най-малкият син на краля, на пръв поглед арогантен и груб.

Джуд получава дар от единият от принцовете и вече не е уязвима от магията, в замяна на това, че става кралски шпионин. А борбата за трона тепърва започва.

Жестокият принц и човешкото момиче сключват сделка, която ще промени и двамата.

Във втората книга виждаме новият крал,управляван от неговият съветник. Ще има заплаха от дълбините, една сватба, няколко дуела и предателство.

Харесвам Джуд, която се бори въпреки, че е различна и е човешко същество и не се предава.
Харесвам Кардан, който има остър ум и глобална мисъл, т.е. владее отлично актьорската игра, но е готов да бъде крал.

Лок е интересен образ, който пленява сърцето на едната от близначките.

Харесвам още описанията, имената и света на Холи Блек и нямам търпение за финалната книга!

До скоро!  

Credit to arts.

Breakdown #2019 - Blogmas End

Знаете как е - идва новата година и се прави равносметка и даване на нови обещания. Които разбира се, не се сбъдват по някакви причини. Липса на финанси, защото те отиват главно за изхранване из улиците на града, чакайки за поредното кафе с приятели, на които си писал три пъти, за да се уговорите. И няма да отслабнете, не и ако си цените нощното време и абсурд да станете рано. Вземете си куче. То си иска разходката.  Мм финансите. Пътува ми се. Ако някой не го е разбрал, пътува ми се, искам да си хвана самолет, да обиколя Европа, да бъда с приятели, да купонясвам, да се напия, да се изгубя, но уви, друга пречка. Само момиче в града е опасно, а да не говорим извън страната. Не, че не ме е страх, ама хей, нормално е. И така и стигам само до планирането. Искам да се разкарам, редовно.  Тъпият университет, дори не ми отпуска стипендия, въпреки, че имам висок успех. Тъпо е. Да не споменаваме, че в сайта му дори не се споменава, клубът на който съм председател. Още по-тъпо. Какво още?

Идете на ски. И карайте. Е, не да се убиетe, но няма по-прекрасно чувство от това пред вас да е предстоящият снежен завой, а от двете страни на пистата - заснежени, иглолистни дръвчета. Всичко остава някъде далеч. След края на пистата. На километри далеч.
За новата година си пожелавам здраве, нали най-важното, да работя върху това да си сбъдвам мечтите и повече хора да четат този блог.
Весела Коледа! (Не всеки случаен човек отговаря на този поздрав. Те губят. )
До скоро. 

Летящи радости и (Между)звездни приключения - Blogmas ден 20

Здравейте! Как сте?

Аз се чувствам прекрасно! Имах приказен ден, но нека караме крачка по крачка.

Официално, честита ваканция на всички ученици и студенти! Знам си всички точки текущ контрол и ще вляза с добри знания в сесия. Но преди това ме очакват коледните празници. Което ми напомня, утре най-сетне ще украся. Забележете, опаковала и съм подготвила всички коледни подаръци, но не съм украсила, още… утре ще се промени. Също ме чака, прекрасен следобед с моите прекрасни приятели и планове за нова година и бъдещи пътувания, а през 2020 определено искам да пътувам!

Вчера изпратих почти всички коледни писма. Онова прекрасно чувство, след като си облизал една дузина марки и си се постарал да изпратиш частица щастие на някой на километри от теб! Прекрасно е! Така че, горещо ви съветвам, ако имате приятел или роднина в друг град или държава, изпратете му коледна картичка! Истинска, по пощата, а не електронна, по-лично е и по-удовлетворяващо, защото сте направили нещо повече от това да тупкате по клавиатурата. Все още имате време!

Докато чакам последните епизоди на Mr Robot, изгледах първият епизод на The Mandalorian, новият сериал във вселената на Star Wars! Бях се спойлнала за някои неща, но по-ниските ми очаквания се оправдаха и определено ще го гледам с огромен интерес! А епизод IX е повече от прекрасен. Цялото семейство ходихме на кино и Силата се пренесе в нас, но засега ще пазя тайна и няма да кажа нищо за филма, освен колко много ми хареса!

Също така слушам новия албум на 5SOS и обмислям да отида на техен концерт, понеже наистина ги харесвам! Ходих и на изложба на прекрасни папагали, която гостува във Варна почти до края на месеца. Погалих прекрасна женска – Токан и с приятелка имахме хубаво време заедно, на по чаша чай.

Май това са днескашните вълнения, а и най-сетне си отворих календара с шоколадчетата!

До скоро! Благодаря, че ме четете!

Little life update ~ Декември - Blogmas ден 17

Здравейте! Как сте?

Преди някой и да му е минало през ума, че моят Блогмас е провал, не не е. Чака ви доста дълъг (надявам се) пост днес.

Какво се случва при мен, този декември?

Мисля да си украся днес, че Коледа дойде. Да, не съм го свършила това.

Ходих до София. С влак. За някакви 14 часа в града. Пътувах, около 20. Часа. Не звучи толкова лошо. Във влака беше топличко, даже горещо, купето беше почти изцяло наше, имах чудесна компания! Та, в столицата, успях да се видя с роднини, да забърша някоя друга книга от Панаирът. Не са толкова много де. Видях Автобус-Книжарница на Хеликон, много готина идея.

Пих страхотен горещ шоколад и се видях с едно от най-любимите момичета, а именно Ева, чиито постове съм сигурна, че четете, защото са прекрасни! Обменихме идеи, съвети, преживявания, а аз си взех голяма доза позитивизъм за Варна!

Също да вметна, Ел, бисквитите ти бяха най-вкусни те, домашно приготвени, които съм опитвала от ужасно много време насам!

Та, Back to home. И се почва, закъсняващи автобуси, ранно ставаща аз, защото съм почти приключила семестъра и имам последни лекции.

         Breakdowns. Всеки ден. Нормално. Подплатени с белгийското чудо Wtfock, страшно deep версия на оригиналния СКАМ/SKAM. И имам предвид, че е прекрасна! Гледам разбира се, еквивалента на 3ти сезон и Роби и Сандер. Те са бебета. И ме разплакаха, но вчерашното клипче, ооо беше толкова красиво!

Също така, прекарвам доста време в ютюб. Май имам любима звездичка от там. Ник Тотеда. Обожавам клиповете му. А и Ант също.

Та, да спадове. Мале трудно е да организираш хора бре! Ужасно трудно! Адски забавно и... Добре де прави ми удоволствие. И въпреки това понякога сълзите трябва да излязат, за да може някой да те разсмее отново.

Честно казано много взе да ми се доспива и ще си взема някоя книжка и ще лягам. Пожелавам ви сладки сънища и до скоро!  

“Влизам в мрака” - Кирстен Уайт // Ревю ~ Blogmas ден 10

Здравейте! Как сте?

Аз съм добре, малко позачезнах, но пък днес искам да ви разкажа за една прекрасна книга, която исках да прочета от много време. “Влизам в мрака” от Кирстен Уайт не е фентъзи, не знам защо всички го споменават, при положение, че като прочетете за какво иде реч на задната корица, ще ви стане напълно ясно. И точно това и е един плюс. Знаете, всички книги с герои, които се оказват Избрани, със сили и способности… любимо, но клише.

Плюс номер две. Има история, буквално. Беше ми изключително интересно да чета за герои, чиито прототипи са истински, съществували, исторически личности! Проследяваме историята още от раждането на Владислава и Раду Дракула. Във Влашко те имат интересно детство и тепърва предстои да разгърнат потенциала си. Баща им, страховитият Дракон, обаче не успява да спаси своя любимец и двамата се оказват под протекцията на Оманската империя.

Искам да ви разкажа малко повече за братът и сестрата, които са доста различни, но имат и някои общи черти, като това, че действат в правилните моменти, с цената на всички.

Лада, така наричат Владислава е първата дъщеря на владетелят на Влашко. Още от бебе се вижда, че не е надарена с красота, затова пък има сприхав характер и е готова за битка, като равна с другия пол. Устата, хаплива, смела и често оставаща неразбрана в огромното царство на султана. Наумява си, че ще управлява родното си царство, въпреки всичко.

Раду, по-малкият си на Дракула е страхливо дете, което безкрайно обича Лада и му се иска и тя да го прави, макар и често да го защитава, тя го вкарва в беди. Израства самотен и намира спасение във вярата, не своята, а чуждата, което пък е описано прекрасно. Въпреки това я превръща в свое оръжие, заедно със способността да убеждава околните с думи.

Третият и почти главен герой е Мехмед, сина на султана. Какво мога да кажа за него? Радвам се на това, как искаше да предпази Лада, защото я обича ужасно много. Също така, че запазва същността си и добротата си в суровия свят на управлението. Искаше ми се да види Раду, както и момчето го виждаше. И да бъде пълна каша. Може би във втората книга и това ще се случи.

Лада обича Мехмед, но милее за страната си.

Раду обича момчето-султан, но знае, че никога няма да го има.

Мехмед, обича Дракон, който е готов да изгори, всичко,  за да си върне свободата. Зад гърба му стои млад мъж, на който може да сподели всичко.

Накъде води тази история?

Горещо ви препоръчвам първата книга от тази трилогия (благодаря, Егмонт!). И страшно свидно ми ставаше, като споменаваха България и българите. И колкото и да ми говореше норвежеца на 8-ми декември, България не е шит, никога не е била иняма да бъде! Имаме прекрасна страна, с велика история! Толкова.

До скоро!

За усмихнатите понеделници и малките неща - Blogmas ден 2

Здравейте! Как сте?

Днес е първият понеделник от декември. И аз като повечето хора не обичам понеделниците. Но днес реших, че ще гледам положително и ще се радвам на малките неща, защото е последният месец от тази прекрасна година и защо да не предизвикам себе си?

И започна се:

♪ Нямаше място в автобуса, стоях права и наблюдавах хората.

♪ В университет бях решила да изкарам целия ден, понеже ми остават всичко на всичко три седмици от този трети семестър. Поговорих си с колежка, с която не бях си говорила до сега, изпих кафе с други, с които бях позагубила връзка. Научих си две от датите за предстоящите изпити и останаха на една лекция, която не ми е любима, но понаучих доста нови неща.

♪ По-късно, вървейки към библиотеката се разминах с млад мъж, който носеше голям букет цветя. Зарадвах се, че има съвестни индивиди от другия пол. Понякога са рядкост.

♪ Върнах си книгите, взех една нова и размених няколко приказки с библиотекарката, която сякаш имаше нужда да поговори с някого. А, хората в този отдел винаги са много мили и услужливи! Евала.

♪ Свърших си работата в Спиди, като не пропуснах да спомена на момичето зад касата, че има страхотен, коледен подарък. Мисля че я зарадвах.

♪ Вкъщи, изиграхме настолна игра с брат ми, попяхме песни от Дисни филми. Поговорихме си с мама и тати, подредих си стаята и си набелязах няколко мисии в Time Heroes, където всеки доброволно може да направи нещо добро за някой друг.

Преди две години изпратих пакет с шапка, шал, ръкавици и топли чорапки на дете в нужда, а тази година съм амбицирана да донеса още повече радост и на непознати хора, Е и на близките ми разбира се. Също така мисля да инвестирам във бамбуково шише и сламка и да намаля употребата ми на пластмаса. Или поне да се опитам. С малки крачки да помогнем на планетата.

Идеята ми за този пост е вдъхновена от всекидневните, малки постъпки и жестове, които ни правят щастливи. Нека продължаваме, защото щастието е основното нещо, след здравето към, което трябва да се стремим.

Приятна вечер и до утре!

Блогърска годишнина и началото на Коледната емоция! - Blogmas ден 1

Здравейте и Честит ДЕКЕМВРИ! ♥

Не мога да не ви споделя, колко много се радвам за настъпването на най-магичният и сгряващият месец в годината!

Също така съм ужасно благодарна на човечето, което ми помогна да осъществя идеята да си създам свое кътче, именно този блог, който днес навършва три години!

Щастлива съм, защото през това време се променях, растях и поддържах искрата чрез писането. И все още го твърдя – Ще продължа да пиша, дори и да има само един човек, който да го чете! Защото имам какво още да ви споделя, а знам, че ставате повече.

За три години изградих страхотни приятелства, чрез блога се срещнах със невероятни хора, които обичам много! Искрено се надявам да съм ви помогнала и да ви докарвам поне една малка усмивка, когато отваряте да четете моя публикация! Благодаря за всеки отзив, обратната връзка е всичко! (Едно от любимите ми изречения е: “Четох нещо интересно в блога ти…”) ♥

Имам още какво да направя, чисто от декоративна гледна точка и ще се постарая. Също ще продължавам да споделям, както и случки от живота ми, чувства, така и мнението ми за различни книги, филми, сериали… и спортовете, които харесвам. Все пак този блог започна именно с една публикация за състезание във ски скоковете в началото на сезон 2016/2017 в Рука, Финландия, (където днес също трябваше да има състезание, но уви, бурен вятър). Можете да я прочетете тук.

През това време се научих да падам и ставам, защото писането спасява.

БЛАГОДАРЯ ВИ!

Благодаря, че ме четете!

П.п. Искам да ви посъветвам да хвърлите едно повече от един поглед към блога на Ева, която е написала сгряваща публикация по случай Декември и магията на Коледният дух.

Душко, ти си ми вдъхновение, благодаря ти! ♥