Здравейте!
Днес ще ви говоря за “Къщата
на езерното дъно” от Джош Малерман.
Новела с по-малко от 200 страници.
С кратки, но силни изречения. Лесна за четене и увлекателна, ако искате почивка
от четенето, но въпреки това ви се чете нещо интересно тази книга е за вас.
Главните герои Джеймс и
Амелия са на седемнадесет. И любовта е движещата сила, която отключва и
любопитството.
Не мога да ги нарека
безстрашни, но това да изследваш, при това не веднъж къща на средата на езеро
си е доста смело.
Аз бих избягала с пълна
гребна сила. Може би защото са пораснала.
Но нашите герои тепърва им
предстои да се превърнат във възрастни.
“На седемнадесет човек е само
млад” е казал френският поет Артюр
Рембо, който живее в бедност своето детство, после изживява страстна афера и пътешества
из половин Европа.
Къщата и третото езеро са в
центъра на връзката на двамата младежи. Числото три е символ на вълшебното,
митичното, приказното. А нима е чудно как цяла къща, обзаведена и запазена, си
стои в центъра на едно по-забравено (и забранено) езеро?
Без как и защо.
Това са условията, които си поставят Амелия и Джеймс.
Любовта замъглява преценката им, но не и инстинктите
им. Дори и долу да има нещо, щом са заедно всичко ще бъде наред. Нали?
До скоро!
П.п. Определено ми хареса, с радост ще прочета още
нещо от автора, който също така е и текстописец.
2-ри п.п. - Ревю на Елена.
3-ти п.п. - Бих се радвала да видя филмова адаптация
по книгата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар