United By Music // Eurovision 2024

          Welkom in Europa… 

Eurovision 2024 is history! We chose a new winner, I am extremely happy with our choice! Nemo broke the code, also the trophy and I hope will begin a new era at this beautiful musical contest!

Good job, Europe (Australia, Armenia, Azerbaijan and Georgia) and all of you who voted! Also thank you dear national juries! <3

Spread the love and peace! That is the most important message! No matter the gender, it's important to be a good person! No to the wars!

My fav photo of them! The smile, the witch crown and the broken trophy!  

Здравейте! как сте? 

Евровизия 2024 е история и то каква! Допусната беше до участие държава, която извършва геноцид, а друга, с възможно най-обединяващата песен, каквото е и мотото на конкурса (Обединени от музиката) беше дисквалифицирана, заради просто движение! Двойните стандарти преобладаваха, правомощия за снимане и разпространение на материали бяха престъпвани!

И все пак, тази Евровизия ни показа, че можем да бъдем обединени! Благодарна съм на всички артисти – минали и настоящи, които показаха ясна позиция, на всички национални журита и коментатори! Може в ютюб да бъде променян звука, но истината излезе и знаехме как реагира наистина публиката при неправда!

Евровизия е мечта за всеки артист! Някои не успяха да я изживеят, но благодарение на общите ни усилия, кодът беше счупен! Както и трофеят между другото… какво по-символично начало на една нова ера, защото дори и мащабен песенен конкурс като Евровизия се нуждае от промени и еволюция! 

Снощи Европа и останалият свят се произнесоха:

НЕ на войните!

ЛЮБОВ и МИР!

А моите любими песни идват от Нидерландия, Хърватия, Щвейцария, Швеция, Словения, Литва, Германия, Великобритания, Франция, Ирландия, Италия, Австрия и Чехия!

Из "Писма до Умаг"... (авторско)

Не искам да се отделям от леглото! Толкова е удобно! Вдишвам аромата на възглавницата и отпускам краката си между чаршафите. Чувам, че душът спира и скоро вратата на банята се отваря. 

– Добро утро! – обръщам се към към голото тяло, което излиза през облак пара. 

– Тръгваме, по-живо! – думите на Лукас звучат грубо и интонацията им е коренно различна от тази, с която ми говори снощи, когато се настанихме в хотелската стая.

– Трябваше да си запазим и закуска – казвам и бързо се изхлузвам от леглото. 

– Не забравяй да прибереш чехлите! – чувам командата и просто я следвам. 

Няма такава опасност. По-късно ще можем да продадем хотелските джапанки, за да си набавим вечеря. Но сега е още сутрин. Днес в Лондон не вали, но кръста бързо ме заболява, стоейки на студения цимент. Каква пролет? Температурите днес едвам достигат десет градуса. 

Денят се влачи мудно и към обяд най-накрая се стоплям. Със Старата Сейди си поделяме сандвич с пуешко. Никой не знае от колко време тя живее по улиците на града, нито поради каква причина ме е харесала. Просто един ден, когато Лукас беше отишъл за стока, ми подаде нагризано десертче Milky Way, защото тогава не спирах да треперя, чакайки дозата си. Тогава преживявах ден за ден. 

Сега е месец за месец. Броя дните, докато дойде този, когато ще си платим да спим в един от безбройните хотели и ще се почувстам отново като Клео от миналото. Макар че това дори не е истинското ми име…

– Готово – Лукас ме хваща за китката и ме издърпва на крака.

Не съм разбрала кога е минало времето. Слънцето е почти залязло. Следвам гаджето си и двамата си хващаме автобус към предградията на английската столица. Кварталите се сменят един след друг и напускаме централната зона. Тук, има повече дървета. Гледката им ме успокоява. 

– Окей? – прошепвам, но Лукас просто ми кимва.

Забелязала съм разрошената му руса коса. Забелязвам и разкървавените му кокалчета, когато сваля черните си ръкавици с одрязани пръсти и ми ги подава. Ръцете ми са първото нещо, което изстива, а зимата беше доста тежка тази година. 

– Ето – свивам пръстите си в юмрук, поемайки безценната пластмаса. – Обичам те – Лукас прошепва в ухото ми, преди да заспи смъртно уморен. 

Но мен не ме лови съня. Студът зули кожата ми, макар че съм увита с дебело одеяло. Но никоя завивка не може да замести липсващия покрив…

Когато усещам първите слънчеви лъчи, се надигам внимателно и оглеждам заспалите хора в разрушения през Втората Световна война. Лукас, който добави една буква към името си, когато пристигнахме тук, ги нарича скитници. 

“А не сме ли и ние такива?”

“О, Катя! Та те не познават Лекарството! Знаеш ли мисля че трябва да започнеш да се наричаш… Клео! Какво хубаво име! Какво ще кажеш?”

Така се превърнах в Клео. През деня прося близо до изходите на метрото, докато Лукас продава стоката и се върне с Лекарството. Разтварям вкочанените си пръсти и се взирам в половинката блистер.

Четири таблетки. Внимателно ги изваждам в шепата си.

Не този живот си представях, заминавайки за Загреб, а след това и за Лондон.

Таблетка.

Морето ми липсва…

Още една.

Защо да не мога да спя в хотели като тези, когато си пожелая? 

И още една?

Защо продължавам да тровя тялото и ума си с тази гадост? 

Раздробявам последното хапче на малки парченца и ги глътвам едно след друго. Последното заравям в прахта.

Утрото настъпва, а мислите ми се притъпяват. Но една остава. Че мога да имам живота, който сънувам, когато имам сънища…

край

“Имаго – Време за пеперуди” от Радостина А. Ангелова // Ревю

            Здравейте! Как сте? 

Днес ще ви разкажа за последната книга, книга която си купих. Спонтанно, както и най-добрите ми житейски решения! 

Привлече ме чудната корица, на която блести Барселона, в която посрещнах тазгодишния си рожден ден с любимите ми момичета! А, историята описва колкото герои, толкова и гледни точки, развивайки ги и водейки ги към общото цяло! Похватът на авторката ми е абсолютно любопитен и според мен топ попадение – истинско майсторство! 

“Имаго – Време за пеперуди” е книга за любов, приятелство и цялостно отношенията ни едни с други. През живописни пейзажи и битовизми, достигаме навътре в сърцата на нашите герои, които са от цял свят! Горим, горим се и мечтаем да полетим!

5/5 крайна оценка! Попадение!

Априлско

             Здравейте! Как сте? 

Слушам любимият ми испанец, напоследък, обута с два различни, за сметка на това коледни чорапа и ще ви разкажа за всичко в главата ми.

Не че не ми се пише, ама балансът ми на възрастен не е лесен! (Справям се!) А, още повече ми се мърда. Някъде, където е непознато, толкова съм свикнала с познатото, а светът е огромен! През април пътувах до Латвия, Австрия, Румъния, Перу и още доста. Засега само мисловно, но кой знае…

Изхвърлих доста боклук, ненужни вещи, които само трупат прах. Изчистих душата си, след години, отровни мисли. Плаках и се смях, това е част от живота. 

Ако си някой, който слуша гласовите ми съобщения, ежедневно или ежеседмично, благодаря ти! Километрите са нищо!

Ако съм ти споделила за Блед и знаеш за нещата и хората, в които вярвам силно от близо година, отново благодаря и се радвам, че си тук!

Пях с глас, вървях крачки, танцувах и понякога губех на белот. 

Истината е, че имаме само сега… така че, поемете си въздух си давайте, накъдето сърцето ви зове!

До скоро!

.

.

.

.

.

Писмо до цъфналия люляк

Мога да твърдя, че слънчевото затъмнение беше първо моя идея.

Разбира се, разполагам единствено със своята гледна точка. Надявам се, че ти е харесало! Аз ще почакам някоя и друга година. Дотогава ще посрещам изгреви и залези в любимия ми плажен бар или някъде надалеч. 

Скитам се, равно ли е на лутам се? Понякога бягам. Надълбоко. Често съм на хиляди места, на километри едно от друго. И после сам просто тук и се наслаждавам на слънцето, което още не се е скрило в края на работния ден. 

Имам всички момичета и момчета, които ме карат да се усмихвам и да се чудя една идея по-малко какво ще се случва. Защото каквото е писано, ще стане! Манифествам хубавото време и Вселенските решения, а на теб, да си починеш, за да блестиш утре. Макар че за мен блестиш винаги. 

Здравей, Април!

Кат{е}рина

Привет! Мога да ви говоря с часове за Катерина от Джеймс Фрей, която ме избра при едно ходене до библиотеката, в което влязох с объркани мисли, крещящо съзнание и много емоции, които не успявах да контролирам. И тя сама ме намери. Разликата в имената на първата песен, след тази от Евровизия на Joker Out и заглавието на книгата е една буква. Пак става дума за женско име. Жените сме доста силни, не мислите ли?

Та историята ни пренася основно в Париж. Този огромен град на изкуство и суета, пълен с мечтатели, като главният ни герой, който зарязва уреденият си живот и се впуска в преследване на вътрешните си копнежи, гонейки вятър, който го отвежда, точно, където Съдбата му е определила. Среща се с различни хора, влюбва се дълбоко, бори се със зависимост и със себе си, защото няма по-голяма пречка от собственото ти отражение…

Романът е пропит с изкуство, много чувства и ни превежда из живота - от дреболиите до важните решения, от които понякога зависи всичко.

На какво си готов, за да сбъднеш най-съкровеното ти желание?

Готов ли си да падаш и падаш…?

Обичаш ли достатъчно силно?

Пусни идеите си, дай им криле, бори се със зъби и нокти и опитай, колкото и беззвезвезно да ти се струва небето!

Париж е различен през всеки сезон.

Меланхоличен.

Пъстър.

Тъжен.

Шумен.

Прекрасен. 

C'est la vie à bientôt!

šans

Минало е време. Но все още обожавам песните. Пея с цяло гърло и скачам, докато не усещам как краката ми умаляват.

Когато концертът приключва се насочвам към изходите, но усещам някой да хваща рамото ми. Сменят се светлини и стаи и се озовавам зад сцената. Очите, с цвят на какао, които никога не съм забравяла изследват лицето ми. Поемам си накъсано дъх и после усещам сълзи. И двамата плачем, без да се докосваме. 

Изборът беше мой да дойда тук тази вечер. Да сменя автобус, самолет и после три влака. Защо ли? Може би, за да затворя тази страница! Или пък да започнем нова, отново… заедно.

“В огън” // мини ревю

           Здравейте! Как сте? 

Днес ще ви загатна малко за една от последните книги на Патрик Нес, който създава такива светове и герои, че след досега им с тях се чувстваш дезориентиран. Когато в една история има дракони, малко градче насред щатите, конспиративни теории, сателити, култ към Велики богини се получава доста интересна история, развиваща се поне в два свята. Също имаме и момче с много имена, разбира се и любов. То и без това тя движи всичко (и това е прекрасно)!

С едно изречение, бих описала “В огън” като една модерна приказка, с доста поуки, валидни в днешно време, която ще ви накара да се замислите и да помечтаете!

Негативи*

 

Любимият ми фотограф се казва демон и снима едни такива фотографии, в които има много кожа и брокат, и спирала. Чувствам те ужасно близко, макар че юли е далеч. Усмивката ти, ме кара да живея. О, как гледам самолети и автобуси, а даже понякога и влакове. Да съм далеч оттук или от познатото? Искам да творя, какво ли друго ми остава… Музика на испански, италиански и френски, мечта за петък и лято. Може би, защото имам мигла в окото и не знам, дали това по дяволите не е същата мигла от още два дни, намерила си комфортно местенце или зона. О, как не харесвам или пък харесвам рутината. Днес се събудих в шест и половина. Искам да действам, бездействието ме убива. Ами, какво чакаш? Видях малката принцеса и беше прекрасна. Имам най-яките хора, до мен или на хиляда километра. Не е от значение. Идеята ми е, че винаги ще съм човекът, който ще спре да снима залеза, ще каже да или ще опита и се радвам, сега ще отида да преведа една песен. Мръсни мисли и чисти сърца.

Негатив - Спец. Фотографско изображение върху плака или лента, в което светлите и тъмните части са разменени или пък цветовете са заменени от допълващите ги цветове.

Нова година в Аликанте!

Опитвам се да балансирам чаша шампанско, кенче бира, пакетче с гроздови зърна и телефон в двете си ръце. Чула съм песен на Кеведо, което ме кара да се чувствам комфортно. Около мен е пълно с хора. Стабилна тълпа. Всички са излезли да празнуват. Остават петнадесет минути от 2023-та година. 

Но нека се върнем няколко часа по-рано. 

Самозаблуждавам се, че нямам ангина. Намирам се в Аликанте, югоизточна Испания. Сама съм. 

Предстои ми да посрещна новата година, далеч от всичко познато. И някак си, това изобщо не ме притеснява. Денят ми започва с изкачване до средновековният замък, който се намира на един хълм в центъра на града. Разбирам испански и започвам и да го говоря, свободно.

Деля баня с непознати хора, но пък всичко ми е на максимум тридесет минути разстояние пеша. Отивам до исторически музей, където главна тема са двете велики империи – Китайската и Римската, които всъщност никога не са се сблъсквали през вековете. Аз има приятелка, която учи в Китай, преди доста години тя ми помогна за блога. Чувам се и с любима моя от България и двете си бъбрим, докато вървя по път, като излязъл от филмите. от едната страна има джунгла, а от другата скали. Не ме е страх. 

След още обикаляне из пъстрите улички идва време за празнична вечеря. Добре, че съм подготвена, защото едната ми резервация бива отказана в последния момент. Настанявам се четиридесет минути по-рано, сдобила се успешно с чифт светещи уши, най-добрите ми пет евро, похарчени някога! Наясно съм, че паелята за двама ще я ям и през следващите два дни.

2024-та я посрещам на площад с открит бар, вместо на този с фигурите на Светото семейство. Ям грозде, пожелавам си желания и прегръщам една жена. Благодарна съм на приятелите ми, които ми се обадиха, макар че при мен да не беше настъпила новата година още. И на семейството ми!

Вечерта продължава в бар. Учтиво се опитвам да обясня на един англичанин, че просто няма да му се получат свалките, след като е казал лоши думи по адрес на любимият ми футболен отбор. Отбор се подкрепя, до живот, дори и да губи!

Заспивам късно и следващият ден е просто слънце, море и палми. На последващият трябва да летя обратно. Въпреки че едвам преглъщам посещавам четири музея – на Модерното изкуство, на просото Изкуството, арена за корида и още един свързан с празника им, в който изгарят прекрасни фигури, за здраве.

О, Аликанте, бих се върнала... Защото имам още да те опознавам!

До скоро, Испания! В сърцето ми си вече повече от половин живот!

queue

Hi! Queuing 17 hours before the concert is f insane! Like for a 750 people concert. Posting it on social media it's not ok! Starting a drama in the fandom again it's not ok! HYou were on the previous gigs on the f first row. What tf you want? People just wanna have fun! See the band! If you wanna freeze do it but don't make the other fans feel bad, don't make the band members and crew worried! It's not fan behavior! We all remembered what happened in Prague, right?

I waited 5 hours in Amsterdam and I froze f up! I am so thankful I met the wonderful people there who helped me to make it! And f the numbers when I went inside the ground floor was halfly already full, but I still got fun and enjoyed the show! So pls, think first! Your health is more important than the number!

TO EVERYONE WHO SLEPT IN YOUR OWN BED TONIGHT, ENJOY KRAKOW! ❤️

Memoreis back from AMS  

Празнуваме, момичета!

Честит празник, мили момичета! Толкова много сме се борили, за да сме тук и да успяваме! Вярвайте, мечтайте смело и обичайте силно! През вековете сме откривали химични елементи, писали сме романи, водели сме армии, били сме кралици, влюбвали сме се, постигали сме невъзможното и сме давали живот! Бъдете горди! 

Beautiful ladies today is our day, but to be honest every day is Our Day. We create with passion, love without conditions and make the world a more beautiful place! I am so proud I am a Woman! Keep shining! Love you!

Estoy mujer! Es bueno, pero es duro! Yo amo, yo escribo mi historia cada día! Gracias y vamos! Estamos bonitas! 

Hasta pronto! 🩷

"Късметлийка" // Авторско

  Обикновено харесвам пътуването с тур-автобуса. Но не и тази вечер. Движим се по второкласен път и усещам всяка дупка, през която преминаваме.

Отоплението е включено, но ръцете ми продължават да са ледени. И в същото време, онова каустрофобично чувство започва да ме обзема малко по малко. Опитвам се да гледам през прозореца, но нощта е в пика си, а осветление отвън, почти липсва. Затова връщам погледа си към пръстите си. Две от кокалчетата на лявата ми ръка са разранени и заплашват да прокървят. Не вдигам очи, страхувайки се, че ще предизвикам разговор.

След известно време спираме за почивка. Тялото до мен напуска седалката, веднага след като автобуса отваря вратите. Претеглям набързо възможностите и решавам, че ще използвам тоалетната в бензиностанцията, за да не се налага да го карам да става, тъй като от ден едно на тура, аз стоя до прозореца. 

Момчетата разговарят помежду си, на езика, с който съм свикнала, но все още не разбирам напълно. Хвърлям им бърз поглед, но не засичам Боян. Сигурно пазари. 

Връщам се обратно в автобуса и сядам на мястото си. Запушвам ушите си със слушалки, но никоя регетон песен, не успява да ме успокои. Дори не осъзнавам, че съм разчоплила една от раничките на кокалчетата ми и от нея бликва кръв. Наблюдавам я – хипнотизирана и после една салфетка притиска мястото. 

Боян не казва нищо и просто попива кръвта ми и после просто целува кокалчетата ми, едно по едно, не само наранените. Усещам сълзи, да се стичат по бузите ми, защото този жест е толкова интимен, на фона на цялата каша, която забърках след край на концерта тази вечер.

Потегляме и след малко свалям слушалките. Шумът от пътя заглушава хлипането ми. Пръстите на другата ми ръка, лекичко стисват неговите, но все още не мога да намеря смелост да срещна очите му. 

– Хей, добре ли си? – без някое от обръщенията, въпросът ме удря и потръпвам. 

Боян ме придърпва към себе си и целува косата ми. 

– Съжалявам – прошепвам.

– Можеше да бъде и по-зле – каза и аз поглеждам към сцепената му вежда. 

Не знаех, че мога да изпитвам такава ярост към някого, но след края на концерта, точно когато момчетата се покляняха, настъпих силно, момичето, която не спря да се блъска в мен по време на целия концерт. Тя ме ритна и моите пръсти се свиха в юмрук и после замахнах към лицето и. После всичко се смеси в мощна вихрушка от крясъци и аз се озовах зад сцената, а косата на Боян беше разрошена, веждата му сцепена, а той беше бесен. 

– Наистина съжалявам – казвам, но той просто ме целува и за секунда, всичко изчезва.

– Не искам да пострадаш – отвръща ми и виждам, че целувката му е причинила болка.

Докосвам бузата му с длан.

– Благодаря – изричам на родния му език и това предизвиква усмивка на лицето му. 

– Просто следващия път, дай знак, когато смяташ да изпробваш уменията си по борба, късметлийка си, че бях наблизо – засмивам се, внезапно припомняйки си, че момичето може да беше по-ниско от мен, но приятелят и беше поне с една глава по-висок от Боян и сигурно два пъти по-тежък от мен самата. 

– Наистина съм късметлийка – отвръщам и двамата се засмиваме.

Това слага край на съмненията ми, че нещата между нас не са наред.

– Следваща спирка София, България! – чувам мениджърът на момчетата да съобщава, с помощта на мегафона. 

– У дома? – прошепва Боян в ухото ми. 

– У дома – сега наистина се разплаквам, защото усещам как нещо трепва в сърцето ми. Не съм се прибирала от три години…

 КРАЙ

Горда българка

            Честит празник!

А ето и няколко неща, които ме карат да съм горда, че съм родена в една от държавите с най-богата и дълга история!
България е прекрасна! Морето и планините са на някакви си триста километра едно от друго! Имаме гори, езера и широка плажна ивица!

Храната! С ръка на сърцето си го казвам – обожавам шкембе чорба! Също така мога да ям копривена супа, също толкова често, колкото и пица, а сланината е новият ми любим деликатес!

Хората! Въпреки негативизва, понякога, аз смятам че България е пълна с невероятни, смели, борбени и нахъсани човеци, които работят усилено, творят и прославят родината! 

Обичайте Родината и действайте в нейна и ваша полза! 

До скоро!

"БРИЛЯНТНИ СЪЗДАНИЯ"

“Брилянтни създания” е прекрасен роман, който бих подарила на всеки!

Историята ни среща с разнообразна палитра от персонажи, които вълнуват! Марсел, Тоува и Камерън се срещат в един Аквариум и животите им се преплитат… или са преплетени още от самото начало? 

         Та ето защо да прочетете “Брилянтни създания” от Шелби ван Пелт:

• Един от главните герои е октопод

• Писането на авторката е много близко до стила на Фредрик Бакман

• Това е една много човешка история, за семейството, обичането и разни други неща

• Защото никога не е късно да започнеш нещо ново или да се разкриеш пред другите

• Смисълът не от откриването, а в търсенето

• Понеже чистите стъкла, показват истината

• Верните приятели са всичко. Особено, в момент на нужда

• Музиката спасява

• Да си добър е най-хубавото качество, което можеш да притежаваш!

Приятно четене и до скоро!