Britt Marie was here - Ревю

My first book review - Britt Marie was here


Здравейте! Това е първото ми книжно ревю - на една чудесна книга, написана от един ужасно талантлив шведски блогър.

“Брит-Мари беше тук”

Автор: Фредрик Бакман

Това е книга за несбъднатите мечти, за започването отначало и за футбола, който сплотява хората!

Книга, която не можах да преглътна първия път. Тогава я оставих на 1/3-та. И Реших че тази книга на Бакман е провал.

Радвам се че и дадох втори шанс. Или тя на мен!

Може би защото я прочетох през зимата. Когато имах нужда нещо да стопли душата ми!

Брит-Мари е на 63 и няма предразсъдъци. Тя подрежда приборите винаги в един и същи ред: вилици, ножове, лъжици. Чисти с Фискин, а в краен случай, (при неговата липса), с бикарбонат.

Обича балконските си растения. Обича и Кент.

След 40 години в големия град, тя напуска всичко познато и се озовава в крайпътното градче Борг. След края на финансовата криза там са останали само една пицария, много табели – Продава се! и футбола. Брит-Мари започва своята първа истинска работа в Развлекателният център. И ненадейно става футболен треньор на месните хлапета. Тогава животът и започва!

"Защото за пръв път от много време някой казва на Брит-Мари, че е важно тя да бъде някъде.

Футболът е странна игра в това отношение. Защото не моли да бъде обичан."

Тук слагам едно “но”, защото предпочитам да премина тази част.

В книгите на Бакман има тенденция някой да умира.

Не не е Брит-Мари. Но въпреки това е тежко…

Нека да ви разкажа за Сами.

Сами който се грижи за Вега, която е ядосана, а всъщност е разтроена и Омар, който е разтроен, а всъщност е ядосан. Виждаме тяхното израстване. Сами, който им е и брат, и баща и майка. Защото баща им е бил чудовище, което Сами и Мангус са успели да изгонят.

И защото майка им е загинала…

Сами, който пие и пуши, но подрежда приборите в кутията за прибори правилно и би се радвал някой да му каже че вечерята му е харесала.

Сами, чиито най-добър приятел е агресивен, но принципен млад мъж.

Сами, който е роден по време на Световно Първенство и който търчи по трибуната разперил ръце като самолет.

Сами, който мечтае и се грижи да осигури едно по-добро бъдеще за братчето и сестричката си, защото знае че няма кой друг да го направи.

Сами, който знае че Брит-Мари няма да го предаде.

Сами, който винаги се намесва…

Няма до продължа, ще ви оставя сами да си изберете любим герой.

Много харесвам също и Вега, Омар, Пирaта, Макс. А също и Свен – симпатичният полицай и Никоя, която не винаги е в трезво състояние. А също и за момичето от Агенцията по заетоста.

                     

“Брит-Мари беше тук” е забавна и разтърсваща.

Макар и да е от типа книги, в които поне в началото не се случва нищо. А след това, не можеш да си отлепиш носа от книгата!

Поредната книга, която препоръчвам на Фредрик Бакман!

Благодаря на издателство Сиела, че я споделиха с нас! J

Завършвам с цитата, с който започва книгата. 

"Хората обичат футбола, защото това е инстинктивна игра. Ако вървиш по улицата и към тебе се затъркаля футболна топка, ще я ритнеш. Поради същата причина се влюбваме - просто защото не знаем как да не го правим."

Доскоро!